8. Правна уредба на участието на България в международни договори

Въпроса е уреден в чл.5 /4/ конституцията и чл.85. според чл.85/1/ на ратифициране със закон от НС подлежат 9 категории договори, чл.85/2/ договорите по 85/1/ се денонсират по същия по който са ратифицирани. Ако България се е обвързала с договора в писмено международно споразумение, тя го денонсира или изменя също с писмено международно споразумение. Чл.85/3/ урежда въпроса, кой сключва международните договори – разлика между ратификацията и актове, които я предшестват. Международните договори се сключват от президента, със съгласуване от МС. Два критерия дали договора ще е сключен от президента или от оправомощен челен на МС – от предмета на договора и при преговорите как са се споразумели страните по него.
Чл9 /1/ т.2 ЗМДРБ – МС сключва международни договори съобразно материята, ал.2 – да бъде сключен от министър /така наречените меджуведомствени споразумения/ чл.149 /1/ т.4 конституцията – КС не може да се самосезира следователно не всички международни договори подлежат на конституционен контрол. ВНС има правомощи я да ратифицира международни договори свързани с промяна на територията на държавата. ЗМДРБ се състои от 6 части, глави – общи разпоредби; подготовка за межрународните договори; сключване; влизане в сила, обнародване и действие; изпълнение, съхранение, депозитор – субекта който отговаря за съхраняване на оригиналите на международните договори и за регистрирането на международните договори. договорите между няколко страни определят коя държава е депозитор.