8. Започване на производство за индивидуално принудително изпълнение

Действа диспозитивното начало – по молба на взискателя. За парични вземания на държавата, може служебно да се издаде ИЛ, но не и да се пристъпи към изпълнение. Освен платена държавна такса, взискателят към молбата си трябва да представи и ИЛ.
Взискателят трябва да посочи начина на изпълнение и способа в зависимост от характера на притезателното право.
(… начин и способ на изпълнение…)
При недвижимите имоти се посочва не само начина, но и правото, към което да се насочи принудителното изпъление и имота, срещу който да се насочи. Ако се насочва срещу движими вещи, могат и да се посочват, чрез описа съдебния изпълнител ще ги определи.
Взискателят може да поиска да се проучи имуществото на длъжника. При ЧСИ може да поиска той да определи начина. При ДСИ въз основа на проученото имущество, взискателят следва сам да определи начина на изпълнение. Съдебнияъ изпълнител е длъжен да провери редовността на молбата, не само платена ли е такса, има ли ИЛ, но и легитимността на взискателя и длъжника.
Местна компетентност на съдебния изпълнител – чл. 427 ГПК (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
Т. 1 в буквалния смисъл важи за изпълнения напарични вземания, защото при тях има изпълнение върху вещ. Тази компетентност се отнася и за принудителното изпълнение на притезания за предаване на владение на движима вещ и въвод във владение на имот.
Извън тази хипотеза компетентността е по постоянния адрес или седалищети на третото задължено лице, когато е насочено изпълнението върху вземане на длъжника – при парични вземания, когато е избран този способ от взискателя.
Когато има изпълнение за вземане за действие или бездействие, компетентен е съдебния изпълнител по мястото на извършване. При задължение за издръжка взискателят можа да избере между постоянния и настоящия адрес на длъжника и своя постоянен и настоящ адрес. За разлика от изпълнителния процес, тук местната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка. Изключения са предвидени в случаите наналагане на запор и възбрана – не се касае за изпълнителни способи, а обезпечителна мярка при осъществяване на двата изпълнителни способа – запор и възбрана. За налагане на тези мерки взискателят може да се обърне към съдебен изпълнител по неговия постоянен адрес и седалище. Този съдебен изпълнител ще наложи запора/възбраната и е длъжен да изпрати делото на компетентен съдебен изпълнител. Когато има действия срещу трето задължено лице, делото ще продължи при първия съдебен изпълнител. – чл. 427 (2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Когато всичко е наред съдебния изпълнител трябва да образува дело. Характерно за българския изпълнителен процес е, че съдебния изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която длъжника се кани да плати в двуседмичен срок и се предупреждава, че ако не плати ще почнат същинските действия по принудително изпълнение – сочат се и данните на взискателя.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение, могат и се налагат възбрани и запори, съответно с поканата се съобщава на длъжника за наложените запори възбрани. Това означава, че може и по-рано, но на практика става едновременно с писмо до АВ да се впише възбрана.
След като получи поканата, длъжникът може да обжалва ИЛ (разпореждането), да подаде възражение, когато е издаден въз основа на ЗИ. Когато ЗИ е издадена, въз основа на документ по чл. 417, да иска спиране на делото. Разликата е, че в хипотезата, когато ЗИ не е издадена въз основа на документ, се изпраща покана за доброволно изпълнение не от съдебния изпълнител, а от съда.
От момента, в който е получил поканата, длъжникът ако си промени адреса трябва да уведоми съдебния изпълнител, иначе всички книжа ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени.
Ако длъжникът почине и не е обявена публична продан, съдебния изпълнител трябва да изпрати нова покана за доброволно изпълнение на наследниците.