8. Стопански субекти - същност и понятие. ЕТ, СД, КД и ООД.

Търговците по действащото право са определени в чл. 1 и чл. 2 на Търговския закон чрез система от няколко критерия.
Първият критерий е видът на извършваните по занятие сделки от всяко физическо или юридическо лице - покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; покупка на ценни книги с цел да ги продаде; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници; записи на заповед и чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков контрол; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг.
Вторият критерий е видът на субектите - търговци са всички търговски дружества и кооперациите (с изключение на ЖСК, тъй като при тях резултатът от дейността им е снабдяването на член-кооператорите с жилищни и др. имоти).
Третият критерий е изискването делата на лицето, образувало предприятие, да се водят по търговски начин, въпреки че дейността му не попада сред изчерпателно изброените в първия критерий.
Четвъртият критерий е определен по метода на изключването, като не са търговци физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, занаятчиите; лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие според третия критерий; лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
За да извършват своята дейност, търговците трябва да бъдат регистрирани за извършване на дейността си чрез вписване в търговския регистър, воден от Агенцията по
вписванията.
Видове
Търговска (стопанска) дейност могат да осъществяват следните видове търговци:
• Едноличен търговец
• Събирателно дружество
• Командитно дружество
• Дружество с ограничена отговорност
• Акционерно дружество
• Командитно дружество с акции
• Кооперация

Едноличен търговец (ЕТ)
Едноличният търговец е определен като търговец в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон. Той може да извършва по занятие дейностите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 – 15. Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице, което има местожителство в страната.
Дееспособността се определя в чл. 2 от Закона за лицата и семейството като способност след навършване на 18-годишна възраст на лицата чрез своите действия да придобиват права и да поемат задължения. Не са дееспособни лицата, поставени под запрещение по смисъла на чл. 5 от този закон.
Допълнителни изисквания към бъдещия едноличен търговец са посочени в чл. 57 от Търговския закон:
- да не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;
- да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен;
- да не е осъден за банкрут, както и в чл. 58, ал. 2 и ал. 4 от Търговския закон:
- лицето да не е лишено от право да упражнява търговска дейност и - да не е регистрирало друга фирма като едноличен търговец.
Местожителството е мястото, където лицето се е установило трайно и е вписано в регистрите на съответното населено място. Без значение е гражданството на лицето, т.е.
едноличен търговец може да бъде български гражданин или чужд гражданин с постоянно местожителство на територията на Република България. Достатъчно е чуждият гражданин да може да докаже местожителство на територията на България.
Особености на ЕТ:
В сравнение с останалите физически лица правоспособността му се разширява, т.е. той може да бъде страна и по търговски правоотношения, без с това да възниква нов правен субект.
Едноличният търговец участва с едно и също имущество и в гражданския, и в търговския оборот, т.е. и отговаря с него за всичките си задължения.
Предимства на едноличния търговец:
- самостоятелност;
- липса на изискване за минимален капитал (за разлика от търговските дружества);
- благоприятен данъчен режим.
Основен недостатък - едноличният търговец отговаря неограничено за задълженията, които е поел, т.е. с цялото си имущество. Осъществяването на дейност като ЕТ е подходящо за лицата, които са в началото на своята търговска дейност или когато естеството на дейността не предполага поемането на големи задължения.


Събирателно дружество (СД)
Събирателното дружество (СД) е сдружение на две или повече физически или юридически лица, които обединяват усилията си за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма.
Събирателното дружество изисква особено лично участие на съдружниците в дейността на дружеството, затова и съдружниците отговарят солидарно и неограничено.
СД е вид търговско дружество и като такова – чл. 1, ал. 2 от Търговския закон - придобива качеството на търговец и се подчинява на общите правила на ТЗ, отнасящи се за търговските дружества. Най-важна последица от това е, че СД е юридическо лице, т.е. самостоятелен правен субект, носител на собствени права и задължения и притежаващ свое имущество.
СД е най-типичният представител на персоналните дружества, които по правило се създават с оглед на качествата на съдружниците. Поради тази причина елементът лично доверие е изключително силно застъпен. Ето защо, ако в Учредителния договор не е записано друго, СД може да се прекрати със смъртта или напускането на някой от съдружниците. При СД силно изразено е и задължението на съдружниците за полагане на личен труд с оглед постигане на целите на дружеството. Съдружниците в СД извършват търговска дейност под обща фирма (наименование), която задължително включва изписано или съкратено "Събирателно дружество" ("СД") или "съдружие" ("и сие"), както и фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници.
Законът не поставя изискване за набиране на минимален капитал за регистриране на СД, поради което тази форма на сдружаване е подходяща за хора, притежаващи по-малко капитал, или в случай че естеството на дейността не предполага поемането на големи задължения.
За да гарантира кредиторите на СД обаче, ТЗ въвежда неограничена и солидарна отговорност за задълженията на дружеството. Освен с имуществото на дружеството
като юридическо лице, СД отговаря и с имуществото на съдружниците (без да се включва несеквестируемото имущество - жилище, трудово възнаграждение и др. – чл. 339 и 341 от Гражданския процесуален кодекс).
Солидарната отговорност на съдружниците от своя страна означава, че всеки от тях отговаря за цялото задължение на дружеството. Тази отговорност обаче е субсидиарна, т. е. кредиторът следва да насочи претенцията си първо към самото дружество, и само в случай че остане неудовлетворен, той може да се обърне към личното имущество на всеки един от съдружниците.
В СД като обединение между две или повече лица (както физически, така и юридически) възникват редица правоотношения - между съдружниците и самото дружество и между съдружниците помежду им. За да се защитят интересите на съдружниците, независимо от степента на взаимно доверие, тези отношения следва да бъдат регламентирани в Учредителния договор на дружеството.
Събирателното дружество се учредява с договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Това изискване важи и за новоприетите съдружници. Неговото неспазване има за последица нищожността на договора (чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите).


Командитно дружество (КД)
Командитното дружество - чл. 99 -112 от Търговския закон – е също вид персонално
търговско дружество.
То се образува с договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма (и дотук прилича на СД), но при него един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството (наричат се комплементари), а останалите са отговорни само до размера на уговорената вноска (наричат се командитисти).
Дружественият договор на КД трябва да бъде съставен в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на съдружниците.
Тъй като чрез фирмата си дружествата се представят в търговския оборот, в нея, освен обозначението "командитно дружество" (съкратено "КД"), трябва да се съдържа и името поне на един от неограничено отговорните съдружници. Ако случайно в името на фирмата е попаднало и името на ограничено отговорен съдружник, за кредиторите той се счита за неограничено отговорен съдружник.

Дружество с ограничена отговорност (ООД)
Дружеството с ограничена отговорност е видът на капиталовите дружества, тъй като за него е задължително наличието на минимално изискуем от закона капитал. Чл. 113 и чл. 114 от Търговския закон определят дружеството с ограничена отговорност като договорно сдружение на две или повече лица (физически или юридически), които отговарят за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска в капитала на дружеството.
ООД е юридическо лице, т.е. самостоятелен правен субект с обособено имущество, фирма (наименование) и седалище, различно от имуществото, адреса или седалището (ако съдружник е юридическо лице), името или фирмата на учредителите.
срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала.
- размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала - не могат да бъдат по-малки от 10 лева и сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на 10. Дяловете могат да бъдат различни по размер за отделните съдружници. Един дял може да бъде поет съвместно от няколко лица.
ООД отговаря за задълженията си с имуществото на самото дружество в качеството му на юридическо лице. Това означава, че съдружниците не отговарят с личното си имущество пред кредиторите на дружеството, ако са изплатили дължимите вноски. По този начин се гарантира неприкосновеността на личното имущество на съдружниците в случай на евентуални загуби.
Капиталът на ООД се състои от вноските на съдружниците. Кредиторите на ООД са защитени чрез изискването за минимален размер на капитал от 5 000 лева (за вземанията над този размер те могат да поискат и други гаранции като залог върху движими вещи, ипотека, банкови гаранции). Необходимо е да се прави разлика между капитал и имущество на ООД. Капиталът е част от имуществото на дружеството, т.е. той е относително стабилна величина и се покрива с него само в момента на учредяването, докато имуществото е съвкупност от всички парично оценими права и задължения на дружеството, т.е. динамична величина.
Дружествените вноски могат да бъдат два основни вида: парични и непарични (т. нар. апорти - различни по вид права: вещни, облигационни, права на интелектуалната собственост).
Внасянето на паричните вноски става чрез прехвърлянето им по набирателна сметка в предварително избрана от учредителите банка, а на непаричните - в зависимост от вида на правото, което се апортира (право на собственост или ограничени вещни права; права върху нематериални блага като търговски марки, промишлени образци, патенти, ноу-хау, лицензии; вземания и ценни книжа, респ. цели съвкупности от имущество като получено наследства или търговско предприятие).
Изисквания за непаричните вноски:
- При апортиране на непарични вноски да се направи пълно описание на вноската -чл. 72, ал. 1 от Търговския закон.
- Вносителят да се легитимира като титуляр на съответното право чрез представяне на документ за собственост или за оценяваното апортирано право.
- Да се извърши парична оценка на посочените вноски от вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството, като искането се прави от вносителя и учредителите. Така направената оценка обвързва съдружниците, т.е. в дружествения договор не може да бъде записана по-ниска стойност. В случай че вносителят не е съгласен с дадената оценка, той може да оттегли своята непарична вноска и вместо нея да внесе парична. Вносителят може и въобще да се откаже от участие в дружеството.
Дружествените дялове могат да са равни, като всеки съдружник поема определен брой дялове, които общо формират дела му в дружеството. Възможно е и всеки съдружник да поеме един дял, в който случай дяловете могат да са различни (предимството на първия вариант се очертава с оглед на по-лесното разпореждане с дяловете).
Дяловете са равни на вноските само към момента на учредяването на дружеството. С развитието на стопанската дейност размерът на дружествения дял (от имуществото, а не от основния капитал на дружеството) се определя от съотношението на вноската на съответния съдружник към капитала на дружеството. Дружественият дял е част от имуществото на ООД, съразмерна на направената вноска. Дружественият дял освен това може да се разглежда с оглед на членствените права и задължения, които възникват с факта на учредявяне на дружеството. Практическото значение на този въпрос е свързано с вземането на решения и по-конкретно - с това доколко броят на гласовете на един съдружник се определя от дела му в капитала (редът за определянето на броя на гласовете на съдружниците може да се предвиди изрично в дружествения договор).
За всеки дружествен дял според Търговския закон се издава удостоверение, което, за разлика от акцията, не представлява ценна книга, т.е. не може да се предлага на вторичния пазар за ценни книжа.
Прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг става свободно, а на трети лица съгласно чл. 129, ал.1 от Търговския закон при спазването на изискванията за приемане на нов съдружник, т.е. с единодушно решение на Общото събрание. Прехвърлянето на дружествен дял се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на договора и подлежи на вписване в търговския регистър, т.е. представлява и промяна в състава на дружеството. Възможно е обаче съдружниците да ограничат или забранят прехвърлянето с изрична клауза в договора.
Наследяване на дружествения дял. Наследниците на починал съдружник могат да влязат в членствените правоотношения на своя наследодател, ако са дееспособни (освен ако няма изрична клауза само за капиталово участие); недееспособните наследници
получават само облигационното право на вземане на дружествения дял.
Делба и съсобственост на дружествен дял - съгласно чл. 131 от Търговския закон разделянето на дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците,освен ако е уговорено друго, а когато е налице съсобственост, лицата могат да упражняват правата по притежавания дял съвместно, но по отношение на задълженията те отговарят солидарно.
Предимства на ООД
ООД е с опростена процедура за учредяване, с по-малка гласност на резултатите от дейността, вкл. и поради опростената процедура за свикване на общо събрание и с по- нисък размер на минимално изискуемия от закона капитал.
Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД)
Дружеството с ограничена отговорност може да бъде и еднолично (ЕООД), за разлика от т. нар. персонални дружества (дружества на личността), каквито са събирателното и командитното дружество.
Особеност
Тази разновидност на ООД дава възможност на отделни лица, собственици на капитал, да се разпореждат с него по свое усмотрение, оперативно да вземат решения и своевременно да ги привеждат в изпълнение, като ограничават отговорността си само до размера на внесения капитал.
Учредител на ЕООД може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице.
Учредителят представя в съда подписан от него учредителен акт – чл. 114, ал. 3 от Търговския закон, а не дружествен договор. Фирмата съдържа означението "Еднолично дружество с ограничена отговорност" или "ЕООД".