7. Взаимодействие на международния договор с нормите на вътрешното право на държавите. Място на международните договори в системата на българското право

Отношението международен договор-вътрешно право зависи от отношението международно публично право-вътрешно право, съществуват 2 основни теории
1/ монистична – има 2 версии - правния ред е единен, но се състой от взаимно свързани системи, т.е. МПП и вътрешното право са единен правов ред; 1/МПП е с по-голямо значение и следователно вътрешното право трябва да се съобразява с МПП /Ханс Келзен и др./ 2/монистична теория с примат на вътрешното право – вътрешното право е доминиращо над международното право, днес никой не застъпва тази теория.
2/ дуалистична теория – края на 19 началото на 20в международното право и националния правов ред са относително самостоятелни правни системи, те действат в сферата на международни отношения и съответно във вътрешно държавните отношения. Двата правни реда не са изолирани един от друг и си влияят взаимн. Правото на европейския съюз се доближава донякъде до първата монистична теория, но правото не евпропейския съюз е специфичен правов ред. По реална е дуалистичната теория – много държави допускат действие на международните правни норми във вътрешното си право
възможности за действие на международните правни норми във вътрешното право:
1/ трансформация на тези норми
2/ инкорпорация – както са дефинирани в МП, така се и признават като норми, който имат предимство пред националните норми
1/ трансформация – нормите на МП се включват в актове на вътрешното право
2/ инкорпорация – по-лесен подход – с обща клауза
1/ трансформация – международно правната норма се адаптира във вътрешния правен ред, по-бавен процес, за всеки случай трябва да се приема специален нормативен акт, ново законодателство, предимството е, че международно правните норми се адаптират към вътрешното право и така стигат до всички правни органи в държавата.
2/ инкорпорация – сравнително бърз начин, но международно правната норма се въвежда и може да се окаже неадекватна за вътрешния правен ред
Има договори, които веднага да породят права и задължения след тяхната инкорпорация. Затрудняват вътрешните държавни органи /трябва да се запознаят с него, с всички допълнителни актове/
България прилага и 2то метода в различна степен. Конституцията съдържа чл.5 /4/; не всички международни договори подлежат на ратификация – чл.85 /1/ конституцията, ако те изискват да са част от вътрешния правов ред да бъдат трансформирани в норма от вътрешното право. Конституцията изключва възможността международен договор да е част от вътрешното право и да противоречи на коснтитуцията.
-функция на КС – да се произнася по международните договори преди тяхната ратификация; чл.149 /1/ т.4 от конституцията – международните договори част от вътрешното право не трябва да противоречат на коснтитуцията, законите не трябва да противоречат на международните договори станали част от вътрешното право както и на международния обичай.
Договори в областта на ПЧ – не подлежат на двусмислено тълкуване, имат непосредствено действите както и регламентите
Ако договора е ратифициран със закон, той ще е равностоен на закона, но при колизия нормите на международния договор ще имат предимство; част 2 от ал.3 от чл.26 от закона за международните договори на република България – място и действие във вътрешния правен ред, параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМДРБ – ако са влезли в сила за РБългария има действие както всеки международен договор, параграф 3 – МС да осигури публичност в държавен весник на всички нератифицирани договори в 6месечен срок