7. Органи в индивидуалното принудително изпълнение. Страни. Други субекти

Орган на принудителното изпълнение по ГПК е съдия изпълнител – ДСИ и ЧСИ. ДСИ е към РС, не е съдия, в съдебно изпълнителните служби, района на действие съвпада с района на РС.
ЧСИ са частни лица, на които държавата е дала публична функция на принудително удовлетворяване на граждански притезателни права. Организирани са в камара, задължително членуват, задължително се застраховат. Района на действие съвпада с района на ОС.
Както ДСИ, така и ЧСИ извършват процесуални действия по реда на ГПК. Основанията за обжалване на техните актове са едни и същи. При проучване на имуществото на длъжника по стария ГПК имаха различна компетентност, сега е еднаква, за да се осигури конкурентност на двете системи. За ЧСИ остава възможността да определят и начина на изпълнение по искане на взискателя, при ДСИ – само проучване, взискателят сам определя начина на изпълнение.
ДСИ и ЧСИ имат право да се обръщат към органите на национална полиция за съдействие, да разрешават да се отварят помещения. Когато законът предвижда задължително присъствие на длъжника при извършване на определено процесуално действие (пример – предаване на дете) – съдебният изпълнител може да разпореди принудително довеждане.
Съдът не е изпълнителен орган. Има контролни функции. Пред него могт да се обжалват действия на съдебния изпълнител. Компетентност – по искови дела, функционално свързани с изпълнителния процес, но са искови дела, не действа като контролен орган.
При издаване на ИЛ и ЗИ съдът извършва предварителен контрол. Той издава ИЛ. Съдебния изпълнител е подчинен на ИЛ. Няма право да проверява дали вземането съществува, нито легитимацията. Посредниците, които осъществяват принудителната продан не са органи на принудителното изпълнение.
Когато се опише вещта, може да бъде предадена за пазене у длъжника, но може да се назначи пазач – той влиза в ПО със съдебния изпълнител, той е субект на ИП-во, но не е орган на принудителното изпълнение. Вещото лице също не е орган. Тези лица имат служебни функции. Те бранят своите права. Дейността им е с цел да се подпомогне процеса.
Други субекти в ИП-во, които не са страни по делото, а субекти в процеса, като участват, за да придобият нещо по реда на ИП-с – наддавачите. Те участват в силно наддавателно производство. Състезателността се състои в даване на по-висока цена. Могат да обжалват постановление за възлагане на имот, огато са пренебрегнати.
Страни в ИП-с са взискателят и длъжника. Взискателят – лице, което въз основа на ИЛ иска да му бъде удовлетворено притезателно право. Длъжникът – лице, което е длъжно да търпи действието на принудителното изпълнение, когато са процесуално законосъобразни. Важат правилата на исковия процес за правосубектност, дееспособност, процесуално представителство. Изключение: когато длъжникът няма регистриран известен адрес, се призовава чрез държавен вестник и се назначава особен представител в исковия проце, а в изпълнителния процес не се призовава чрез държавен вестник, но се назначава особен представител.
Легитимацията следва от исковия процес.
Субективни предели.
(…правоприемство…)