5. Диалогични (дискурсивни) концепции за правото.

Тук има 2 аспекта: 1-во терминът модернизъм и постмодернизъм. Има разграничение между тях. Те са 2 типа философски позиции и съответно на 2 етапа : модернизма на индустриалното общество, в което основен фактор е националната държава и постмодернизма – на глобалното общество, в което се реализират 2 основни процеса: 1/. Функционалната диференциация – тя разделя обществото на автономни подсистеми, които взаимно си сътрудничат. Ако индустриалното общество е пирамидално, то постиндустриалното общество е полицентрично. Обществото се разделя на подсистеми, всяка със своята собствена цел, норми, образци на комуникиране. Според Н.Луман в книгата си „Социология на правото” казва, че функционалната диференциация е главния мотор на обществената еволюция. Правото е нагодено към потребностите на националната държава. 2/. Културна и етническа диференциация – основната дилема на постиндустриалните общества – нараства потребността от управление на обществото, нараства и необходимостта от интеграция, но намалява ефективността на управлението. Модернизмът като термин възниква първо в теория на изкуствата , но се пренася и във философията. Свързан е с ценностите на европейското просвещение и има 2 основни ценности 1. науката и техниката са основни за рационализиране на обществените отношения; 2. методологичен натурализъм – т.е науката и техниката задават универсални образци на социалните отношения. Според модернизмът разума, обществото, човека са подчинени на едни и същи универсални закони. Според Стивън Тулмин в книгата си „Космополис” във философията на правото – правото се разглежда като техника или инструментално средство за регулация на обществените отношения. Инструменталната рационалност при постмодернизма отхвърля крайния индивидуализъм и ориентацията към инструменталната рационалност, правото се разглежда като диалог, натоварва се с търсенето за диалогично разрешаване на социалните проблеми. Постмодернизмът отхвърля сциентизма и методологическия натурализъм. Инструменталната рационалност не може да е универсална мяра за обществено отношение.
- Модернистичните концепции за правото не могат да решат основните въпроси за съвременните общества. Луман и Тюбнер разглеждат правото като саморазвиваща се система - аутопоезис. Аутопоезис е правото, система, която сама управлява собствените операции. Терминът аутопоезис е въведен за различие от живите системи от машините. Характеристика на живите системи: 1. саморепродукция; 2. самоотнасяне; 3. самоорганизация; 4 саморегулация. Правото като обществена система от този вид създава свои структури и образци, системи от норми, регулативни механизми. Хабермас различава инструменталната рационалност от комуникативната рационалност, комуникативното действие – това е разширяване на свободната от натиск комуникация, при която се цели постигане на социален консенсус между участниците в обществените конфликти. Комуникативната рационалност се опира на ценности, характерна е за обществото и културата. Според Хабермас правото трябва да следва такъв модел, т.е. на комуникативна рационалност, адресатите на правото трябва да станат и негови творци. Това е в условията на либералната демокрация.
- Икономическа школа – автор е Познер, авторите осъществяват анализ на правото в икономическите категории на печалба и загуба, като богатството на обществото се разбира в най-широк смисъл. Правото се стреми към максимализация на общественото богатство.
- Критическа школа за правото –тези автори смятат, че трябва да бъде отхвърлен правния позитивизъм, защото влече детерминизъм/ че всичко е причинно обусловено/. Авторите настояват на случайността на социалния живот.