5. Принцип на неотнемност на основните права

Присъща на българското право и политическа традиция е употребата на термина “неотнемност” на човешките права или “неоттемлемост” на човешките права.
Сега действащата конституция на България от 1991г. постави достойнството на човека като цел и осмисляна за всякаква държавна власт. С това се прави признание, че неприкосновените и неотнемни човешки права са основа на всяка човешка общност, основа на мира и справедливостта; това представлява признание на човешките права като обективни стойности “… Като издигаме във върховен принцип права на личността, нейното достойнство и сигурност…” (в преамбюла на Конституцията); и по- нататък: “…Република България гарантира… достойнството на личността…”(чл.4, ал.2 от Конституцията). Чл.57, ал.1 от Конституцията гласи: “Основните права на гражданите са неотменими”.
В Конституцията ясно е залегнала идеята, че цялата власт в д-вата трябва да се подчинява на неотнемните човешки права като едно “преддържавно” и “надпозитивно задължение”- поради това признанието на основните права като обективни ценности се съдържа не другаде, а в преамбюла на Конституцията. Чрез регламентацията на отделните основни права Конституцията придава на свободата и на достойнството на човека конституционноправна позитивност.
Д-вата е поставена на правни ограничения с цел закрила на отделния човек. Това е част от естествено-правната идея за човешката свобода и човешките права. Тази идея не допуска при вземане на политически решения и при изпълнението на законите властите “да разполагат” с отделния човек.
Промяната на Конституцията, която би засегнала тези принципи, е допустима само със закон, приет от Великото Народно събрание- чл.158, ал.4 от Конституцията. Това е още едно свидетелство за важността на принципа на неотнемността на правата на човека. Впрочем, някои съвременни конституции забраняват въобще изменение на конституционните принципи досежно основни права на гражданите- Германия и Норвегия.