5. Изпълнителен лист

ИЛ е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на ИП-с. ИЛ се характеризира като съдебен акт, който удостиверява правото на принудително изпълнение, разрешава да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на крдеитора към принудително изпълнение на притезанието.
Регламентацията на производството по издаване на ИЛ, субективните и обективните предели на ИЛ се съдържа в гл. XXXVI ГПК.
Развитие на производството. Необходима е молба от кредитора, към която да представи изпълнителното основание по чл. 404 ГПК – оригинал на изпълнителното основание, препис от молбата не се връчва на длъжника. Тя се разглежда в закрито заседание.
Компетентен съд – за съдебното решение или спогодбата – първоинстанционния съд, защото при него се съхранява досието; въз основа на осъдително решение на въззивен съд – съда, постановил това решение – делото е още при въззивния съд; когато се иска въз основа на заповед за изпълнение – съда, който я е издал. Когато има допуснато предварително изпълнение на първоинстанционно решение, компетентен е този първоинстанционен съд. Когато се иска въз основа на арбитражно решение или арбитражна спогодба – компетентен е СГС.
За актовете от чл. 404, т. 2 и 3 ГПК - 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. – не се предхожда от нарочно производство по екзекватура, когато са от страна-член на ЕС, молбата за допускане на изпълнение на акт, постановен от такъв съд, се подава до ОС по постоянното местожителство на длъжника, седалище, местоизпълнение. Съда допуска изпълнение само въз основа на препис от самото решение и удостоверение, че е влязло в сила.
Когато има решение на съд на държава, нечлен на ЕС е необходимо: да се признае това съдебно решение и след това съда, който е признал решението е и компетентен да издаде ИЛ – ОС по постоянен адрес на ответника, седалище, ако няма в България – по адрес на заинтересованата страна – кредитора.
Регламент за европейското изпълнтелно основание при безспорни вземания – изкането за издаване на ИЛ се подава до ОС по постоянния адрес на длъжника, седалището или местоизпълнението. Характерно е, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора. Действа диспозитивното начало – съда трябва да бъде сезиран с молба. Само за присъда на държавни парични вземания съда издава служебно ИЛ – става дума за астни парични вземания на държавата (не публични).
Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Срок – седемдневен, инструктивен. Съдът проверява дали документът, който е представен е предвиден в закона като изпълнително основание. Дали е редовен от външна страна. Дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а не дали вземането съществува. Проверява легитимацията на кредитора – отбелязан ли е в изпълниетлното оснвание като кредитор, и легитимацията на длъжника.
Подлежащо на изпълнение вземане – не се разглежда има ли настъпила изискуемост, а отбелязана ли е тя в изпълнителното основание. Когато изискуемостта на вземането зависи от настъпване на факт или извършване на действие – това трябва да се установи с документ, излизащ от длъжника – по новия ГПК се смята, че това не е така, защото няма извънсъдебни изпълнителни основания. Но може да се допусне и обратното – може в самото решение да има зависимост от изпълнение на насрещна престация.
В призводството по чл. 404, т. 2и 3 съда проверява дали вземането може да се изпълни със способите на българския процесуален закон.
Актът, с който съда се произнася по молбата се нарича разпореждане.
Когато се уважи молбата, съдът издава ИЛ в един екземпляр, задължително отбелязва върху изпълнителното основание, че такъв ИЛ е издаде, Прилагат се правилата за тълкуване на решенията – явна фактическа грешка, попълване на съдържанието на ИЛ.
Разпореждането за издаване на ИЛ подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок – съответно когато се отхвърля активно легитимиран е кредитора, когато се уважава – длъжника, За молителя срокът започва да тече от момента на връчване на рапореждането, а за длъжника – от момента на получаване на призовка за доброволно изпълнение.
Жалбата се разглежда в закрито заседание. Процедурата е като при частната жалба, когато се обжалват определения на съда. Решението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/ 2001 г.
Обективни предели – отнасят се за вземането, което е удостоверено в ИЛ – главница, лихви, съдържание и т.н.
Субективни предели – правилото е, че кредиторът, който е посочен в ИЛ, може да бъде взискател, а само лицето, което е посочено в ИЛ като длъжник може да бъде длъжник. В изпълнителния процес се цели да се удовлетвори по принудителен път едно притезателно право. Ако настъпи правоприемств – няма да продължи ПО между същите страни. Взискател може да бъде цедента. Той ще може да използва издадения на неговия праводател ИЛ и ще трябва да представи писмен договор за цесия.
Когато взискателят почине, неговите наследници стават страни в процеса.
Солидарния длъжник, който е платил дълга – практиката отбелязва, че във вътрешните отношения между солидарните длъжници не се дължи цялата сума. Когато е издаден ИЛ срешу главния длъжник, се смята, че може да се използва и срежу лице, което е учредило ипотека или залог върху своя вещ за обезпечаване на дълга.
Ако длъжника почине – конституират се неговите наследници. Ако е прието наследството изцяло, наследника отговаря както с наследеното имущество, така и със своето. Ако е приел по опис – изпълнението може да бъде насочено само върху имушествените права, които е наследил. Ако още не е приел наследството по реда на Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Приема се, че ако се откаже делото ще се прекрати, но В. Попова смята, че следва да се призоват всички наследници по редове. При наследяването всеки наследник отговаря за дълга до размера, който съответства на размера на ид. част, която е наследил. ИЛ може да се използва само за този размер.
Когато има задължение за изпълнение на незаместимо действие – хипотезата не е регламентирана в закона.
Възможно е ИЛ а бъде загувен или унищожен. Специално производство за издаване на дубликат. Кредиторът, който твърди, че е изгубил или унищожил ИЛ трябва да подаде молба до съда, издал ИЛ и да представи доказателства. Молбата се изпраща на длъжника и се разглежда в открито съдебно заседание – с призоваване на длъжника и кредитора. Длъжникът може да противопостави възражение за погасяване на дълга и ако не направи това, тези възражения се преклудират. Приема се че това е специален исков процес. Съда се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия исков ред. Вземането не е погасено, но длъжника не може да оспорва самото основание. Ако е изгубено самото изпълнително основание – чл. 409 (5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.