5. Читалища

Легално определение на читалищата се съдържа в Закона за народните читалища. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.

По отношение на правноорганизационната им форма, следва да се отбележи,че читалищата са юридически лица с идеална (нестопанска) цел. Това означава, че те извършват културна и просветна дейност, без да си поставят за основна цел извличането на печалба. Разбира се това обстоятелство не означава, че читалищата не могат да развиват стопанска дейност, ако тя е свързана с предмета на основната им дейност, за която са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Приходите от тази дейност трябва да бъдат използвани за постигане на основните културно-просветни цели. Този правен извод може да бъде извлечен по тълкувателен път от разпоредбата на чл. 3 от ЗНЧ, която регламентира целта на народните читалища и начините (способите) за постигане на тази цел. По силата на посочената разпоредба целта на народните читалища се изразява в задоволяване нуждите (потребностите) на българските граждани, които са свързани със:

а) развитие и обогатяване на културния живот;
б) запазване на обичаите и традициите на българския народ;
в) разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;
г) възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание.

Постигането на така определената цел може да бъде реализирано по различни начини – например уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки; развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопрожекции, празненства, концерти и чествания, и др., включително извършване на допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение разбира се на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти (това е един от наболелите проблеми в нашата обществена и правна действителност – бел. авт.) и други дейности, противоречащи на морала (добрите нрави), националното самосъзнание и традиции.

Учредители (създатели) на читалище могат да бъдат най-малко 30 дееспособни физически лица за селата и 100 – за градовете. Това означава, че учредителите трябва да са навършили пълнолетие (арг. от чл. 2 от Закона за лицата и семейството) и да не са поставени под запрещение, поради разстройство на съзнанието, което да ги възпрепятства да разбират (съзнават) свойството и значението на извършваните от тях правни действия.

Решението за създаване на читалища се взема на т.нар. учредително събрание. На това събрание се приема устава на читалището и се избират управителните му органи. Устава урежда един от основните въпроси, а именно, източниците на финансиране и начина (реда), по който се определя размерът на членския внос.

Читалището придобива своята правосубектност от датата на вписването му в регистъра за организациите с нестопанска цел, който се води при съответния окръжен съд, в чийто район се намира неговото управление. С други думи, вписването на читалищата има конститутивно (правосъздаващо) действие.

Освен в регистрите при окръжните съдилища, читалищата подлежат на вписване и в специалния регистър на народните читалища, който се води при Министерството на културата. В този смисъл всяко читалищно настоятелство е длъжно в 14-дневен срок след вписването на читалището в съдебния регистър да подаде заявление за вписване в регистъра на Министерството на културата (арг. от чл. 10, ал. 2 от ЗНЧ). Тук е необходимо да се изтъкне, че всички действия по вписването на читалищата в регистрите са освободени от държавни такси.

Управлението на читалищата се осъществява от общо събрание, настоятелство и проверителна комисия.

Най-висшият ръководен орган на читалището е общото събрание. То се състои от всички членове на читалището, които разполагат с право на глас при провеждане на неговите заседания. Правомощията на общото събрание са твърде широки. В този смисъл чл. 14 от ЗНЧ гласи: “ Общото събрание:

а) изменя и допълва устава;
б) избира и освобождава членовете на настоятелството, проверителната комисия и председателя;
в) приема вътрешните актове, необходими за организацията на дейността на читалището;
г) изключва членове на читалището;
д) приема основни насоки на дейността на читалището;
е) взема решение за членуване или за прекратяване на членството в читалищен съюз;
ж) приема бюджета на читалището;
з) приема годишния отчет;
и) определя размера на членския внос;
й) отменя решения за откриване на филиали на читалището след съгласуване с общината;
к) взема решение за прекратяване на читалището;
л) взема решение за отнасяне до съда на незаконосъобразни действия на ръководството или отделни читалищни членове (ал. 1).

Решенията на общото събрание са задължителни за другите органи на читалището (ал. 2).

Оперативното (текущо) управление на читалището се осъществява от настоятелството. То се състои най-малко от трима членове, които се избират за срок от 3 години. За да се избегне евентуална проява на пристрастност, членовете не могат да се намират помежду си в роднинска връзки по права линия и съребрена линия до четвърта степен.

Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗНЧ настоятелството свиква общото събрание; осигурява изпълнението на решенията на общото събрание (например решенията, с които се определя размера на членския внос); подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на читалището; подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет на читалището и утвърждава щата му; назначава секретаря на читалището и утвърждава длъжностната му характеристика.

Решенията на настоятелството се приемат с обикновено мнозинство от гласовете, т.е. една втора плюс един от тях.

Проверителната комисия се състои най-малко от трима членове, които се избират за срок от 3 години. Основната й задача е да осъществява контрол (надзор) върху дейността на настоятелството и председателя на читалището по спазване на закона, устава и решенията на общото събрание.

Именно контролната функция на проверителната комисия обуславя нормативно установената недопустимост нейните членове да бъдат едновременно (кумулативно) и членове на настоятелството или роднини на негови членове по права линия, съпрузи, братя, сестри и роднини по сватовство от първа степен. Този законодателен подход всъщност цели избягване конфликт на интереси.

Освен контролираща функция проверителната комисия има и сезираща функция, в смисъл такъв, че нейните членове са длъжни да уведомяват прокуратурата, в случаите, когато са налице данни за извършено престъпление (арг. от чл. 18, ал. 4 от ЗНЧ).

Като всяко юридическо лице читалището разполага със самостоятелно (обособено) имущество. Това имущество се състои от:

а) право на собственост, което включва правото на владение, ползване и разпореждане с определена недвижима или движима вещ;
б) други ограничени вещни права – например право на ползване ;
в) облигационни права (вземания);
г) ценни книжа – например акции ;
д) други права и задължения.

Читалищата акумулират средства, посредством следните източници:

а) членски внос;
б) културно-просветна дейност;
в) субсидия от държавния и общинските бюджети;
г) наеми от движимо и недвижимо имущество;
д) дарения и завещания;
е) други приходи.

Размерът на годишната субсидия за читалищата и начинът (начините) за нейното разпределение се определя съгласно нормативи и механизми, които се разработват от Министерството на културата. Процесът на разработване се съгласува с областните администрации и общините.

Разпределението на средствата между отделните читалища, намиращи се на територията на определена община, се извършва от специална комисия. В тази комисия участват при равна квота представител на съответната община и на всяко читалище от тази община. А в случаите, когато разпределените средства не достигат за извършване на ремонта и поддръжката на сградния фонд на читалищата, от общинския бюджет се превеждат допълнителни средства за това.

Извършването на основните дейности на читалищата би било немислимо, без адекватен сграден фонд, който да се използва по предназначение. Това обстоятелство е подтикнало законодателя към въвеждането на нормативна забрана, по силата на която читалищата не могат да отчуждават (например да прехвърлят право на собственост чрез продажба, както и да отдават под наем обособени обекти от читалищните сгради, за срок по-дълъг от 3 години) и да учредяват ипотека върху тях.

Ипотеката представлява вещно и неделимо право, което обременява (отежнява) определен недвижим имот на длъжника или на трето лице за обезпечение на определено вземане така, че кредиторът може да го възбрани, в чиито ръце и да се намира той, за да се удовлетвори от цената му по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на ипотекираната вещ.

По отношение на движимите вещи следва да се отбележи, че те могат да бъдат предмет на залог само по решение на читалищното настоятелство.

Недвижимите и движимите вещи, които влизат в състава на имуществото на читалищата, включително и приходите от това имущество не могат да бъдат обект на принудително изпълнение, провеждано по реда на Гражданския процесуален кодекс, освен за вземания, произтичащи от трудови правоотношения.

Годишни счетоводни отчети за приходите и разходите на читалищата се изготвят от техните настоятелства, които ги представят на общите събрания за приемане.

Всички основни дейности на читалищата, свързани с основната им културно-просветна цел са освободени от всички видове данъци (държавни и местни), както и от всички такси и мита, включително и имуществата, свързани с тях. Например, читалищата са освободени от заплащане (внасяне), в полза на общините на данък върху недвижимите имоти, който се дължи по силата на Закона за местните данъци и такси.