53. Законодателството по печата

1. Същност на свободата на печата
Принципът на свобода на печата е рожба на буржоазните революции. Практическото значение на свободата на словото и печата се свежда до възможността свободно да се разпространяват идеи, възгледи, новини, мисли, съобщения и др. в противовес на средновековната цензура. Това право за първи път е прогласено от Френската декларация за правата на човека и гражданина.
Едно от съществените постановления на Търновската конституция, което я характеризира като най-демократична за своето време, е онова, което прокламира свободата на печата (чл 79).
Свободата на печата най-общо се изразява в забрана на цензура и липса на административни ограничения за издаване на печатни произведения.

2. Постепенното ограничаване на свободата на печата в България
Конституцията предвижда приемането на специален закон по печата, което практически означава, че неограничената по конституция свобода може да се ограничи от законодателя. Все пак печатните издания са средство за разпространяване на възгледите на политическите партии, те са средство за участие в политическия живот на Княжеството. С постепенното засилване на противоречията между либерали и консерватори и намерението на княза да суспендира Конституцията се утвърждава тенденцията за ограничаване на политическата свобода, а редом с нея – и на свободата на печата.

3. Въпросът за Турския закон за печата от 1865
В един момент се установява, че в Княжеството липсва закон, по който да се наказват престъпленията, извършвани чрез печата. Все още действа Турският закон за печата от 1865, но за да се приложи той, трябва да бъде преведен на български език и обнародван в Държавен вестник. От дуга страна пук нито един от останалите да действат турски закони не е официално преведен и обнародван в Държавен вестник. Министърът на правосъдието Порфирий Стаматов обосновава необходимостта от превеждането и обнародването на Турския закон за печата. Кабинетът обаче отхвърля предложението. В крайна сметка на 26 май 1881 на извънредно заседание Общото събрание на ВКС постановява Турският закон да бъде в сила без превод и обнародване.

4. Българското законодателство по печата
(#) Постановление за заведвание делата по печата (1881)
(->) издаден след суспендирането на Конституцията
(->) престъпленията по печата се разглеждат и решават от извънредни военнополеви съдилища
(->) всички пресъпления се наказват със затвор до един месец или смърт

(#) Закон за печата (1883)
(->) свободно откриване на печатници
(->) издаване на периодически издания без упражняване на цензура
(->) въвеждане на възрастов и образователен ценз за издателите и редакторите
(->) квалифицира като престъпления чрез печата:
- нанасянето на оскърбления и клевети на Княза
- нанасянето на оскърбления и клевети на членовете на княжеското семейство
- на длъжностни лица и граждани
(->) предвидените наказания са сравнително ниски
(->) делата за престъпления чрез печата се гледат от апелативните съдълища като първа инстанция и от ВКС като втора инстанция

(#) Наказателен закон за престъпленията по печата (1883)
(->) с него се отменя Закона за печата след възстановяването на Конституцията
(->) чувствително намалява санкциите
(->) като първа инстанция посочва окръжния съд

(#) Закон за допълнителен отдел към турския наказателен закон за престъпленията по делата на печата (1884)
(->) съдържа наказателноправни норми, групирани в 2 подсистеми:
- за всеки, който чрез печата подбужда населението към престъпления, нарушаващи спокойствието на държавата (чл. 1)
- с останалите наказателни състави се установява наказателна отговорност за нанасяне на оскърбление на княза, членовете на семейството му, на чуждестранен държавен глава, на дипломати, министри, депутати и др. (чл. 2-7)
(->) наред с това се квалифицират като престъпления по печата:
- държането на тайни печатници
- отпечатването на книги от неизвестен издател
- пеачатнето на книги с религиозно съдържание без разрешението на Светия Синод на БПЦ
- разширяване формите на престъпно деяание: престъпленията могат да се осъществяват не само чрез слово, а и чрез рисунки

(#) Закон за печата (1887)
(->) съдържа 3 раздела:
- общи положения
- престъпления
- подсъдност и съдопроизводство
(->) този закон за първи път дава легално определение за понятието “престъпление по печата”
(->) установява нови наказателни състави:
- подбуждане или предизвикване извършването на престъпления, предвидени в Наказателния закон
- подбуждане към непослушание или неизпълнение на законите
- проповядване на измяна или предателство
- хвалене на деяния, които по закон се считат за престъпни
- разпространяване на лъжливи новини
(->) предвидените наказания са тежки
(->) предвидена е каскадна отговорност – субект на пестъпление а авторът на печатното произведение, когато той не е известен, виновен е издателят, ако и той е неизвестен – виновен е стопанинът на печатницата; при отсъствие на последния, наказва се раздавача или продавача
(->) дефинирано е съучастието като форма на престъпна дейност
(->) установява се съкратена процедура за разглеждане на наказателните дела, извършени чрез печата
(->) ВКС постановява, че делата за престъпления, извършени чрез печата, не могат да бъдат разглеждани с участието на съдебни заседатели
(->) съдържанието на ЗП го характеризира като недемократичен акт, който ограничава конституционно прогласената свобода на печата

(#) Закон за допълнение на ЗП (1895)
(->) известен е като “Башева добавка”, защото е приет по предложение на депутата Андрей Башев
(->) променя се чл. 9 и след промяната според него никой не може да се заминава с печатна дейност докато е в затвора или в предварителното следствие
(->) включват се нови наказателни състави, напр. наказателна отговорност за всеки, който публикува материали по наказателни процеси, преди да са прочетени в съдебно заседание

Историята на законодателството по печата се характеризира с тенденция към разширяване на наказателната отговорност по пътя на квалифициране на нови деяния като престъпни. Винаги, когато управляващите чувстват заплаха за своята власт, използват разнообразни средства за ограничаване и възпрепятстване на разпространението на антиправителствени идеи и настроения.