4. Херменевтичната теория на правото.

Правният реализъм е критика на съществуващите правни явления - херменевтична философия на правото. Херменевтиката е теория за тълкуването. Правната херменевтика трябва да се разбира по 2 начина: 1. като теория за тълкуването и 2. направление в съвременната философия на правото – тук е разбирането на правните текстове. Общата философска школа на херменевтиката има за основни представители В.Дилтай и Гадамер „Истина и метод” 1997 г. Херменевтичната философия акцентира върху особения характер на социалните и природните науки/основен техен метод е научното обяснение, явленията се подвеждат под общ закон/; социалните науки – с разбирането, което има за цел да обхване ценността. Продуктът е някакъв текст, върху който са заложени ценности и смисли. Природните науки изключват ценностите. Основният проблем при тях е как се извършва интерпретацията на текста. В правната херменевтика има 2 линии: 1. хуманитарска – набляга на традицията на немските философи; 2. аналитична - набляга на анализа назначен в текста. Представител на хуманитарната херменевтика е А.Кауфман, който смята, че текста на закона и правото се отнася, като възможност и действителност. Правото се конструира в херменевтичния акт на разбирането. В разбирането интерпретатора неизбежно изразява отношението си към света. Друг представител е Емимо Бети – той разглежда 3 вида интерпретация: 1. диагностична; 2. репродуктивна и 3. нормативна репродукция – юридическа интерпретация . от тук следват няколко канона – 1. автономия на предмета на интерпретация; 2. канон цялостност ; 3 актуалност интерпретатора изхожда от собствен опит; 4. изискване за адекватност.
Аналитичната херменевтика е разкриване на конкретните значения. Главното в тези школи е отношението между правото и морала.