4. Изпълнителни основания

Изпълнителните основания са документи, предвидени в закона, удостоверяващи изпълняемото право, въз основа на които може да се издаде изпълнителен лист и след това да започне да се иска, образува и проведе изпълнителен процес. Изпълнителното производство не е просто теоретична конструкция, а има своя практическо значение. В областта на изпълнителното основание е и връзката исков процес – изпълнителен процес. Законодателят прави съществени промени в две насоки:
1) Няма несъдебни изпълнителни основания – чл. 237 ГПК (отм.). В новия ГПК е уредено заповедно производство. По-голямата част от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) законодателят предвижда като основания за издаване на заповед за изпълнение и незабавно изпълнение. Вече издаването на изпълнителен лист не е пряко въз основа на тях, а се опосредява от процедура, наречена заповедно производство; те са основание за издаване на заповед за изпълнение, което е озпълнителното основание. В това производство не се установява съществуването на вземането, а се установява, че то е безспорно.
2) В новия ГПК изброяването в чл. 404 е изчерпателно. Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.
Изпълнителните основания са разпределени в три точки, но във всяка точка са по няколко:
- влезли в сила решения на съда – когато стане необжалваемо по реда на въззивното и касационното производство. Това основание съществува и в отменения ГПК. Само осъдителните решения имат изпълнителна сила – кчеството на решението да е изпълнително основание, въз основа на него да се издаде изпълнителен лист. В изпълнителния процес при издаване на изпълнителен лист проф. Сталев отбелязва, че и конститутивните решения, които имат за последица пораждане на притезателни права, могат да са основание за издаване на ИЛ, съответно имат характер на изпълнителни основания. Решения, с които се уважава възражения за едновременно изпълнение и за подобрения – имат установителен характер, но осъждат ответника под условия, че ищецът изпълни своята престация – осъждане за едновременно изпълнение.
- определения – трябва да материализират права (присъждане на разноски), определения, които се постановяват по време на брачен процес за привременни мерки относно децата;
- осъдителни решения на въззивните съдилища – не влезли в сила осъдителни решения навъззивните съдилища, защото тогава ще са по общо правило. Изпълнителната сила на тези решения се поражда преди то да е станало необжалваемо. Редакцията на текста е във връзка с разбирането, че въззивнта е втора по ред първа инстанция – решение по същество, а не проверка на първия иск. Защитата на длъжника, когато има въззивно решение, е чрез касационната жалба. За да спре ВКС изпълнението, длъжникът трябва да представи надлежно обезпечение – да депозира по специална сметка цяата сума, въпреки че оспорва вземането.
- съдебни спогодби – спогодби в съдебно заседание – има значение не влязлото в сила решение. Тя ще бъде изпълнително основание, когато се отнася до притезателни права.
- решения, на които е допуснато предварително принудително изпълнение – на първоинстанционните съдилища – изпълнителната сила произтича от решението и определението на съда, с което се допуска предварително принудително изпълнение (задължение за издръжка, възнаграждение, когато длъжника е признал иска).. Решението е основано на официален документ и неизпълнението би причинило сериозни вред. Правно значение на признаване на вземането ….. Може да се обжалва определението за допускане на предварително принудително изпълнение и да се обжалва решението пред въззивна и касационна инстанция. Не се допуска изпълнение на невлезло в сила решение срещу държавата, общините, лечебтите заведения, субсидирани от държавата – както допускане на предварително принудително изпълнение, така и изпълнение на не влязло в сила решение на въззивна инстанция.
- заповед за изпълнение:
* кога влиза в сила – въз основа на Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
* допускане на незабавно изпълнение – чл. 418 – издава се въз основа на документ, посочен в Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
- Решения на арбитражен съд – на територията на Република България. Характерно за това решение е, че не подлежи на обжалване. Чл. 47. ЗМТА (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:
1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;
2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон;
3. предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;
4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;
5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.
- арбитражни спогодби – имат значение и правни последици като арбитражното решение.
Всички тези изпълнителни основания се на блюдават в т.1 на чл. 404 ГПК. Общото за тях е, че се издават от български орган.
- в т.2 на чл. 404 са предвидени изпълнителни основания на чуждестранни съдилища – решения на съд на страна член на ЕС, съответно спогодбите пред тях.Във връзка с Регламент 44/2001 г. и регл. 805/2004 г. – европейско изпълнително осование във връзка с безспорните вземания. Т. е. т.2 е във връзка с ПЕС.
- т.3 от чл. 404 – решения, актове и съдебни спогодби на чуждестранни съдилища и чуждестранни арбитражни решения и арбитражни спогодби, на които е допуснато изпълнение на територията на Република България – от страни нечлен на ЕС – чл. 117-118 КМЧП. Чл. 117. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:
1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Подсъдност при признаване
Чл. 118. (1) Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.
(2) При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.