40. Валутна система и валутен пазар.

Обща характеристика на международната валутна система - исторически определена форма за организация на паричните отношения. Тя е съвкупност от правила и институции, осигуряващи валутния обмен между национално обособените стопанства на страните. Възникването на международна валутна система се предхожда от национални парични системи. Те с развитието на световната търговия постепенно обособяват специфични механизми за уреждане международни вземания и задължения. Тези механизми в последствие стават основа на национално валутните системи. Те се различават от вътрешните национални парични системи по функционалното си предназначение - обслужване на валутния оборот на отделните страни. Националните валутни системи изпълняват структурно-образуваща функция по отношение на международната валутна система. Определяща роля се пада на страните, имащи най-голям дял в международния обмен. С разширяването на световната търговия международната валутна система получава все по-голяма самостоятелност и се оформя със свой собствен механизъм на функциониране и регулиране. Исторически създалата се връзка между международната валутна система и националните валутни системи не само, че се запазва, но при съвременни условия двата типа валутни системи взаимно си влияят. Може да се каже, че международната валутна система влияе по-силно върху националните, тъй като се наблюдава засилване на процеса на интернационално преплитане на националните стопанства. Международната валутна система трябва да отговаря на изискванията:
• универсалност - изискването се налага, защото веднъж след като бъде установена международната валутна система, всички страни са принудени да се съобразяват с правилата й.
• ефективност - което означава, че действеността на системата се измерва от гледна точка на резултата, който тя има върху разходите по търговията.
• стабилност - трудно постижимо. Трудно се постига съгласие между различните нации за това, как да бъдат разпределени разходите и ползите от прилагането на международната валутна система върху тях.

II. Елементи на международната валутна система
1. Парична единица - международно платежно средство и резервна валута. Това е базов елемент на международната валутна система. До средата на 19 в.златото се налага като всеобщ еквивалент и системата на златния еталон става международна. Тогава още наред със златото в международните плащания се използва и националната парична единица на водещите в международната търговия държави (лира, франк, долар). Ролята на националната парична единица като международно платежно средство нараства след разпадането на златния еталон. Между двете световни войни доларът и лирата заемат господстващо положение в международния платежен оборот. На Бретануудската валутна конференция те стават резервни валути. Още от началото лирата не е равностойна на долара и загубва в значителна степен качеството си на резервна валута.
За да стане една валута резервна има определени изисквания:
• страната-емитент трябва да разполага със значителен производствен потенциал и големи финансови възможности
• валутата да бъде стабилна и държавата да бъде способна да поддържа относителна устойчивост на валутния курс
• неограничена възможност на тази валута за конвертиране във валутата на другите страни
• действие на развит национален валутен пазар
• икономически и политически превес в световната система
Понастоящем това е доларът.
2. Режим на установяване и регулиране на валутните курсове. Повечето страни възприемат златния паритет за основа, останалите установяват курса на валутата си непосредствено към долара. Това е до средата на 70-те, след което страните се отказват от златния паритет и преминават към пряко определяне на съотношенията между валутите. По такъв начин в съвременни условия за основа на курсовете служат валутните паритети, установявани по законодателен ред. Валутните паритети могат да се определят към долара, към специалните права на тираж, към екюто или към набор от валути - валутна кошница.
3. Валутна конвертируемост - при златния еталон действа класическата конвертируемост - безпрепятствена размяна на банкнотите в злато. Понятието валутна конвертируемост добива реален смисъл след ликвидирането на златния еталон. Тя означава възможността дадена валута да се разменя за друга по всяко време и без ограничение по приет от пазара единен курс. След отмяната на златния еталон и въвеждането на валутен контрол и ограничения рязко намалява възможността за конвертиране на валути. Така физическите и юридическите лица могат да осъществяват валутни операции само с разрешение на съответните валутни власти и то в строго регламентиран ред. Конвертируемостта на валутите на европейските държави е възстановена през 1958 г. Първата стъпка към възстановяване на свободната валутна конвертируемост е провеждането на конвертиране на равнище централна банка. Това означава, че частните банки и лица могат да обменят валута само чрез централната банка на своята страна и със специално разрешение. Тази форма на валутна конвертируемост е ограничена и изцяло се регулира от официалните валутни власти. Видове:
• валутна конвертируемост, ограничена в рамките на дадена валутна зона или регион, се нарича зонална или регионална конвертируемост. В много случаи тя е принудителна. Икономически по-слабите страни в региона се принуждават да обвързват своите валути с валута-хегемон, да съхранят златно-валутните си резерви в централната банка на водещата страна, да се ръководят от правилата на валутната й политика и да жертват националните си интереси.
• външна конвертируемост - конвертирането се разрешава само за чужди граждани (нерезиденти). Ограниченията са спрямо местните граждани.
• вътрешна конвертируемост (по-висша форма) - конвертируемост за резиденти - местните граждани могат свободно да се разпореждат с паричните си средства в местна и чужда валута, както в страната, така и извън нея. За местните и чуждестранни лица важи еднакъв валутен режим.
В дейността на МВФ са известни:
• валутна конвертируемост дефакто - такава форма, при която независимо от валутните разпоредби на страната валутата й се приема от международния валутен пазар за конвертируема.
• валутна конвертируемост деюре - правителството официално обявява валутата си за конвертируема за страните, осигуряващи необходимите условия за провеждане на такава мярка. Подобно официално заявление е само формален акт. Валутната конвертируемост деюре няма самостоятелно значение. Тя е по-скоро юридическо потвърждение на фактическата конвертируемост
4. Правила за регулирането на международната валутна ликвидност
Международната валутна ликвидност изразява възможността на отделна страна или група държави своевременно да погасява задълженията си към чужбина в рамките на общоприетите норми и правила на международните плащания. Международната валутна ликвидност има два аспекта:
• количествен - който изразява обема на ликвидните средства, използвани за регулиране на взаимните вземания и задължения между страните. Ликвидните средства на съвременната валутна система се състоят от собствени средства и заемни ресурси. Собствени са резервните валути, специални права на тираж, екюто. Заемните ресурси се взимат от МВФ или от чуждестранните банки.
• качествен - оценява се способността на ликвидните средства да изпълняват безпрепятствено функцията на световни пари.
Регулирането на международната валутна ликвидност изисква нейното количествено измерване. За целта се използва процентното отношение на валутните резерви към стойността на годишния внос на държавата.
5. Международни платежни и кредитни средства - по нетърговски операции плащанията се извършват главно с налични парични знаци. При уреждане, обаче, на вземанията и задълженията на физически и юридически лица, на различните страни се прилагат различните кредитни средства като чекове, менителници и др.
6. Форми на международни плащания - най-разпространени:
• акредитив - писмен или телеграфен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя да изплати на износителя определена сума в определен срок срещу представяне на документи и при спазване на строго фиксирани условия
• инкасо - износителят след експедиция на стоката нарежда на своята банка да инкасира чрез друга банка равностойността на доставената стока срещу предаване на документите на вносителя
7. Международни златни и валутни пазари
• златните пазари от средата на 70-те г. губят ролята си в международната валутна система. На тях се извършва покупко-продажба на злато за промишлени цели, битово потребление и за спекулативни операции
• валутни пазари - официални центове, в които се извършва покупко-продажба на различни валути по цени определяни от търсенето и предлагането
8. Институционални органи за междудържавно валутно регулиране - МВФ, Базелска Банка, ОИСР (организация за икономическо сътрудничество и развитие), постоянни съвещания на Централната банка на развитите страни.