3. Правният реализъм: американски правен реализъм, социалогическа юриспруденция, психологическа школа

3-та школа - правен реализъм – различава действителното право от правото в книгите. Според правния реализъм правото трябва да се оценява с термините на неговите социални следствия. Той отхвърля първите 2 школи. Правния позитивизъм няма теория за решаване на делата. Те отхвърлят теорията за естественото право. Авторите застъпват тук описваща теория, която се опира на методологията на различни имперични науки. Първата нишка в правния реализъм е е неговото американски издание - америко – правен реализъм; авторите му са Оливър Холмс, Паунд, Франк. Основните им идеи са, че отричат нормативния характер на правото – правото е конкретната практика на съда, не е система от правила, които съдията механично прилага за решаване на дела. Общите правила не решават конкретните казуси. Един казус може да е решен по много начини и решаването му зависи от психологическия темперамент на съдията. Писаното право е предсказване на това, което съдът би могъл да реши. Позоваването на норма в съдебното решение е основен юридически щит. Правото се формира в практиката, в обществените правила за поведение, изследвайки съществуването на правото в живота на личността и обществото. Съдебното решение се обосновава рационално и правния реализъм не може да обясни защо това се прави. Авторите застъпват едно технологично развитие на правото. Паунд в книгата му от 1942 г. въвежда термина социално инженерство и предлага цялостна реформа на правото. Към правния реализъм е и психологическата школа в правото с представител Леон Патражицки. Авторите изхождат едно разграничаване между правните и моралните явления. Моралните явления се опират на преживяното, които са едностранни и императивни; а правните са хем императивни, но и преписват правомощия, т.е. императивно-атрибутивни. Патражицки смята, че правото е по-ефективен регулатор, т.е има по-важна роля от морала. Моралът се отнася до сферата на лукса. Правото възниква по силата на склонността на съзнанието да превръща фактическото в нормативно и Патражицки въвежда понятието интуитивно право. То е правната съвест. Правната психология не отрича факта, че психическия живот се формира под влияние на социални фактори.
Психологическата школа – правен реализъм бива: 1. американски; и 2. скандинавски.
За американския правен реализъм правото е дейност на определена обществена група, която се занимава с решаването на конфликти. За скандинавския същността на правото е в психологичните реакции. Най-известния автор е Хагерщрьом. Според тези автори всички понятия трябва ад имат някаква опора в реалността. Правните понятия трябва да се отнесат към определени психологични реакции, емоции. Според тези автори няма никакво обективно задължение – то е само психическо усещане. Тези автори се опитват да опишат функционирането на правния ред с империчен език. Друг автор А.Рос - има заслуги в изследването на правните норми.
4. 4-та школа е на свободното право – най – известния автор е на Канторович „Борбата за правна наука” и Ерлих. Основната идея на тези автори е социологическата ориентация на общата наука за правото. Според Ерлих – правото е вътрешния порядък на човешките общности, те противопоставят живото право на установеното право, живото право е фактическото отношение в стопанския, политическия, семейния живот, което които се превръщат в правни норми в собствен смисъл на думата. Установяването на държавни норми се различава от тези, които регулират човешкото поведение. Писаното право е един от компонентите на съществуващото право.
Правото на съдиите съществува преди установеното писано право. Съдиите разполагат със свобода подобна на тази на законодателите. Школата на свободното право се нарича социологическа юриспруденция и е свързана с надеждата, че социологията може да опише обществото и неговите закономерности . Социологическото описание на правото предполага то да се разглежда като факт на социалния опит, а правото като инструмент за постигане на определени социални цели. Паунд е автор на програма, която е издигната през 1911 г. и тя предполага правото да се създава след пълно социологическо въздействие. Според този автор с такава програма трябва да се занимава Министъра.