38. Външнотърговска политика. Мита и нетарифни ограничения.

Митото е особен вид косвен данък, който се налага върху стоките и услугите при преминаване на държавните граници.
Видове мита – вносни и износни.
Форми на митата
- адволарни – формират се като процент върху цената на внасяната стока;
- специфични – начисляват се като абсолютна сума на единица физическо измерване на вноса (метри, брой) на дадена стока (20 лв. на кг)
- смесени;
Функции на митата
1. Фискална
2. Защитна – защита по отношение на местното производство от вносни стоки;
3. Регулативна – увеличаване на местното производство, заетостта.
Защитна функция се изразява в няколко момента:
- намаляване на общото равнище на вноса, правейки го по-скъп.
Така се създава за намаляване или отстраняване на дефицита по търговския баланс.
- противодействие на дънпинговата политика на някои страни;
- защита на нов отрасъл до момента, когато укрепне и достигне конкурентно равнище;
- охрана на приоритетни отрасли като селското стопанство.
Чрез повишаване митото на вносните стоки се осигурява протекция на местните стоки.

Номинални ефекти при режим на свободна търговия
1. Цените на вътрешния пазар падат и се изравняват с международния пазар;
2. Оборота нараства на вътрешния пазар, потребителите се задоваляват по-дълго
3. Местното производство намалява
4. Появява се дефицит, който се покрива от вноса.
Номинални ефекти при режим на мито
1. Нарастват цените;
2. Оборотите намаляват и потребителите се задоволяват в по-малка степен;
3. Местното производство нараства;
4. Намалява вноса;
5. Увеличават се постъпленията в бюджета.
Реални ефекти от налагането на мито
В резултат на налагането на мито местните потребители губят благосъстояние и се извършва трансфер на благосъстояние от местните потребители към местните производители. От гл.т. на критериите за ефективност, митото води до загуба на благосъстояние и следователно не отговаря на критериите за рационалност.
Номинални ефекти за голяма страна
1. Цените на вътрешния пазар поскъпват
2. Оборота намалява
3. Местното производство намалява
4. Обема на вноса намалява
В зависимост на конкуренцията м/у чуждестранни износители за „голяма страна” те са готови да намалят международната цена за да останат на нейните пазари.
Реални ефекти
Същите които при малка страна, но с една разлика. Част от загубата и трансфера на благосъстояние от местните потребители в ДБ се компенсира от чуждестранни производители, които в конкуренцията са принудени да намалят цените.
Митнически протекционизъм
Измерването му се осъществява с 2 вида показатели, които показват емисията на номинална и реална митническа защита.
Tl = V№ – V
V
Tl – този показател на ефективна защита показва производството и разпределението на добавената стойност в следствие налагане на митото и дава представа за реалната защита на националното стопанства.
Tl = Tm – αTrm . 100
1 – α
Trm – номинална защита на крайната продукция
Tm – номинална защита на продуктите, участващи в крайния продукт
α – коефициент който показва относителното тегло на материалите, суровините и др. разходи в производството на крайния продукт.
Нетарифни ограничения в международната търговия
1. Количествени
2. Ценова дискриминация
3. Ограничения от административно технически, юридически, санитарен характер.
Количествени
- импортна квота – едносранно определяне на количеството на вноса на дадена стока или стокова група за даден период от време. Номинални ефекти от налагането на импортна квота – нарастване на цената, оборота намалява, местното производство нараства, вноса намалява с размера на квотата. Разликата между мито и квота е, че фирмите вносители купуват на международните пазари по-евтино, и продават на вътрешния пазар по-скъпи като реализират т.нар. квотна печалба. Квотата обаче съдържа обективна предпоставка за корупция и води до допълнителни разходи за следене на квотата.
- ценова дискриминация (експортни субсидии) – пряко или косвено плащани от правителството на дадена страна към нейните фирми износителки на конкретни видове продукция към дадени пазари. Целта е да се представи ценова изгода на местните фирми в конкурентната им борба на международните пазари. Тези субсидии може да бъдат под различна форма – преки плащания, данъчни облекчения, държавно застраховане на изнасяната продукция, кредетиране при преференциални условия.
Номинални ефекти – цената пада, оборота на вътрешния пазар нараства, обема на вноса нараства. Най-важния реален ефект е благосъстоянието на потребителя, за сметка на данъкоплатците в страната износител. Страните трябва да субсидират стоките с голяма ценова еластичност на търсенето и тя осигурява висока валутна възвръщаемост в платежния баланс на страната износител и по-косвен път положително влияние върху нейния бюджет.
Напоследък по-широко навлиза политиката на свобосна търговия. Тя е израз на придържане на страните към състояние при което свободното действие и стоките и услугите м/у страните нито се ограничава, стимулира чрез пряката намеса на публичните власти. Политиката на свободна търговия в световен мащаб в крайна сметка е важно сойство за оптимизиране на състоянието на националната икономия и на световното стопанство. Редица международни организации и особено БАТТ полагат грижа за намаляване на търговския протекционизъм, което е трудно при сегашния технологичен и икономически разрив между страните. Възникват различни свободни зони, свободни безмитни зони, в които се премахват вносните мита, квоти и правни субсидии или правителствен контрол.