37. Международна търговия - същност и основни принципи на международната търговия.

1.Международната търговия - същност и причини за появата й
Международната търговия в широк смисъл – съвкупност от търговски, платежни, правни, транспортни и други икономически отношения между отделните държави насочени към размяна на стоки, услуги и други материални и нематериални блага (патенти, лицензи). Когато тези отношения се проявяват между всички държави в тази насока международната търговия се нарича световна търговия. Когато обхваща отношенията на ограничен кръг държави обособени на политически, географски или други договорени признаци тя се нарича международна търговия. Международната търговия в тесен смисъл се нарича съвкупността от внос, износ и ре-експорт на стоки и слуги и други материални и нематериални ценности на други страни. Следователно международната търговия може да се нарече търговията между група страни, а световната - търговията между всички държави. Главна предпоставка за международна търговия е основно разделението на труда, което предизвиква излишъци от продукция у едни народи, от които имат потребност други народи. Постепенно тези излишъци почват да с обменят т.е. възниква международната размяна. Общественото разделение на труда прекрачва националните рамки и възниква международното разделение на труда. Причините пораждащи международната търговия са много, но могат да се обособят в две големи групи:
- I-ва група: Различията в ресурсите, с които разполага всяка страна: природни (климат, полезни изкопаеми), материални ресурси (всички видими материални продукти), трудови ресурси, предприемачески ресурси (опит, знания, навици, организация).
Следователно страните имат различни производствени възможности. На тази основа се извършва специализацията на отделните държави. За да се потребяват разнообразни блага, произведени при специализацията, се извършва обмена на тези стоки.
- II-ра група: Вкусовете и предпочитанията на хората - налага се изучаването на потребителското търсене. Ако е добро направено, движението на стоките от една страна в друга ще дава положителен резултат.

2.Еволюция на възгледите за международната търговия - меркантилистите, А. Смит и неговата теория за абсолютните предимства; теория за сравнителните предимства на Д. Рикардо
Историята на международната търговия е доста стара. Съществуват различни теории за историята на международната търговия. Най-старата школа – меркантилистите призовават за максимална външнотърговска експанзия. Те идеализират и обобществяват златото и според тях икономическата задача на всяка държава е обогатяването й. Под богатство разбираме само онези блага, които могат да се реализират в злато. Непосредствен източник на богатство е обръщението , но само външното обръщение. Меркантилистите поставят акцента само върху външната търговия, защото по този начин се увеличава вноса на благородни метали и се повишава общественото богатство. Меркантилистите игнорират производството. Дори според тях търговците не могат да печелят във вътрешната търговия, защото в никоя страна не може да се купи по-евтино и да се продаде по-скъпо, ако страните са на еднакво икономическо развитие. Меркантилистите дават своя принос към развитието на международната търговия.
Класикът на класическата школа Адам Смит доказва, че всяка страна трябва да внася и изнася стоки, като при това тя може да спечели. Моделът на Адам Смит е твърде опростен. Той изхожда от следните предположения:
 търговският обмен се основава на натурална размяна (бартер)
 парите не са посредник в обръщението
 цената на стоките се изразява в определено количество други стоки, с които се разменят.
На тази основа теорията на Адам Смит е известна като теорията за абсолютното предимство. Според Адам Смит две страни могат да увеличат своето общо богатство, ако всяка от тях се специализира в производството на стоките, за които има абсолютно предимство и ги разменя срещу стоките, за които другата страна има абсолютно предимство. Абсолютно предимство е налице тогава, когато една страна с една единица ресурси може да произведе по-голямо количество от дадена стока отколкото друга страна (пример). Щом допускаме, че търговията между двете страни е свободна, наличието на абсолютно предимство позволява на всяка една от страните да се специализира в производството на съответната стока. Последствията от абсолютното предимство: всяка страна ще започне да изнася стоки, за които има абсолютно предимство и ще внася стоки, за които условията за производство са по-лоши от тези на другите страни. При тази специализация търговията между двете страни се реализира и на края това довежда до увеличаване на световното производство.
Но ако една страна не притежава никакви абсолютни предимства, как може тя да се включи в световната търговия? Отговор на този въпрос ни дава теорията за сравнителното предимство на Рикардо. Според нея достатъчно условие за протичането на търговия между две страни е наличието на сравнително предимство. Не е необходимо съществуването на абсолютно предимство. Има два начина за обяснение на това:
 Една страна има сравнително предимство пред друга, когато в производството на дадена стока постига по-голяма ефективност или поне по-малка неефективност.
 Използва се концепцията за алтернативните разходи, за пределна алтернативна цена. Една страна ще има сравнително предимство пред друга в производство на стоката, чиито алтернативни разходи, съответно пределна алтернативна цена е по-ниска. Пределната алтернативна цена измерва разходите за една стока с допълнително произведеното количество от друга стока.
Изгодата от сравнителните предимства се свежда до следното: когато алтернативните разходи за производството на дадена стока, на които и да е две страни са различни, винаги може чрез прехвърляне на ресурси и специализация в продукта с по-ниски алтернативни разходи да се увеличи общото производство, чрез търговия да се увеличи общото потребление, а от тук и жизнения стандарт в двете страни.



3. Теория на Хекшер-Олин. Парадоксът на Леонтиев
С факторната обезпеченост се свързват имената на двамата шведски икономисти Ели Хекшер и Бертил Олин. През първата половина на 20-и век Хекшер и Олин свързват теорията на Рикардо с факторната обезпеченост. Става дума за количеството и качеството на различните видове производствени фактори, природни ресурси, физически капитал и работна сила. Според теорията на Хекшер и Олин всяка страна ще изнася стоки, за които използва интензивно своите изобилни фактори и ще внася стоки, които използват интензивно нейните дефицитни фактори. Теорията допуска, че има две страни, които произвеждат две стоки, за които използват два вида производствени фактори (2x2x2). Теорията изхожда от следните предпоставки:
 Двете страни са различно надарени и в количество и в качество с производствени ресурси;
 Допуска се преместването на факторите вътре в отраслите, в страната, но не и между страните;
 За производството на всяка една стока, поради това, че се изискват различни комбинации от фактори, които се използват в различни пропорции съществуват два типа стоки – трудоемки и капиталоемки;
 В двете страни технологията е на такова ниво, което предлага неизменна ефективност от мащаба.
Извод: При наличието на 2x2x2 всяка страна ще се специализира в производството и ще изнася стоката, за която интензивно се употребява производствения фактор, с който страната разполага в повече.
Приносът на Теорията на Хекшер-Олин към теорията на международната търговия е в анализа на производството като детерминанта на сравнителното предимство. Тази теория успешно обяснява някои от закономерностите в международната търговия. Страните действително изнасят продукти, разходите за които са свързани с изобилстващия фактор на производството, който те притежават. Статистиката обаче свидетелства, че структурата на обезпеченост на развитите промишлени държави с производствени фактори постепенно се изравняват. Центърът на тежестта се изнася към взаимна търговия на подобни страни с подобни стоки и съвсем не с продукция на съвършено различни промишлени отрасли. Теорията на Хекшер-Олин играе важна роля в международната търговия до края на 40-те години. Американският икономист от руски произход Василий Леонтиев, лауреат на Нобелова награда по икономика, подлага на емпирична проверка тази теория. Леонтиев проверява факта, че в САЩ изобилства капитала в сравнение в другите страни. Поради това САЩ би трябвало да изнася капиталоемки стоки и да внася сравнително по-трудоемки. Леонтиев пресметнал съотношението труд/капитал за дълъг период от време в износа и вноса на САЩ. Оказало се, че вносът на САЩ е относително по-капиталоемък отколкото износа. Тези резултати са известни като парадоксът на Леонтиев. Започват многобройни проверки, много от които не потвърждават фалита на теорията на Хекшер-Олин, а показват че е необходимо обяснение на парадокса. От всички проведени изследвания ето два отговора на въпроса, защо Леонтиев стига до тези изводи:
1. Леонтиев е игнорирал факта, че природните ресурси са фактически капитал и готова стока за износ. Много от тези ресурси и техните продукти като дървен материал и минерали се нуждаят от голямо количество капитал, за да бъдат произведени. САЩ често се е оказал вносител на подобни материали, което обяснява защо се внасят капиталоемки стоки. От друга страна, селскостопанската продукция е основа на селското стопанство на САЩ и те ги изнасят в големи количества. Самите стоки поглъщат голямо количество труд и това обяснява големия дял на трудоемки стоки в износа на САЩ. Когато се махнат тези продукти теорията на Хекшер-Олин е вярна.
2. Леонтиев третира труда като хомогенен фактор на производство. Той не взема в предвид, че той се различава по степенна квалификация. Някои видове заетост изискват големи разходи за образование и затова в някои отрасли са силно капиталоемки Експортната продукция на САЩ въплъщава относително повече човешки капитал в сравнение с вноса. И тъй като САЩ разполага с относително предимство и в квалифицирания труд, това съответства на теорията на Хекшер и Олин. Грешките, които открива парадоксът на Леонтиев не се заложени в логиката на теорията, а в условията в които тя е изградена т.е. допускането на само две производителни фактора.
Освен наличието на естествени сравнителни предимства, с които се свързва факторната обезпеченост съществува и друг възглед за източник на сравнителни предимства. Става дума за знанията или така наречения човешки капитал. Той позволява на страните имащи определени ресурси да се специализират в нови области, в които да постигат сравнителни предимства пред другите страни. Това са така наречените придобити предимства. Придобити предимства държавата може да създаде чрез:
 промишлената си политика, като създаде стимули за развитието на нови производства и да пренасочи ресурсите от залязващите отрасли;
 екологичната си политика, която позволява да се формират нови конкурентни позиции при задоволяване потребностите на хората с екологично чисти продукти;
 нови услуги, тъй като в международната търговия все повече се въвличат услугите. Те представляват нови направления на сравнителните предимства в обслужването на клиентите след продажбата на стока и при ползване на различни информационни услуги.
Теорията за факторната обезпеченост, която е в основата на естествените сравнителни предимства не трябва да противоречи на теорията за придобитите предимства. Не бива да се счита, че естествените сравнителни предимства завинаги определят областта на специализация. Би трябвало всяка държава да търси и развива нови производства, в които да има сравнително предимство.

4.Предлагане при международната търговия - сравнителни предимства при постоянни и нарастващи разходи
Кривите на производствени възможности изразяват многобройни комбинации за обема на производството на различните стоки. Те се използват при постоянни и нарастващи разходи.

4.1. Постоянни разходи
В международната търговия под постоянни разходи се разбират разходи с еднаква величина за производството на всяка добавена единица на определен продукт. Производство при постоянни разходи предполага няколко условия:
• пълна заменяемост на ресурсите за производство на различните стоки;
• еднакво качество на всички единици от дадения производствен ресурс;
• пълно и ефективно използване на ресурсите;
• дадено неизменно технологично равнище.
Нека призвеждаме две стоки. Тогава кривата на производствените възможности ще съдържа всички възможни комбинации за производство на двете стоки. При постоянните разходи произведеното количество от двете стоки има пропорционален характер и се измерва чрез коефициент на пропорционалност, известен още като маржинален (пределен) курс на трансформация.
По този начин международната търговия при постоянни разходи създава условие за пълна специализация на дадена страна в определен продукт и до нарастване на тази основа на националното и световно производство. Много икономисти обаче възразяват срещу предпоставката за постоянните разходи. Те привеждат примери от практиката, при които производството в много отрасли се съпътства с увеличаване на постоянните разходи. Така че производството на всяка следваща продукция от дадена стока изисква да се жертва все по-нарастващо количество от останалите стоки. Икономистите са непоколебими във факта, че в реалния свят не могат да се намерят страни с пълна специализация. Много държави не прекратяват производството на стоки, които те частично внасят. Тези съображения принуждават икономистите да заменят предпоставките за постоянните разходи с нарастващите разходи.



4.2.Нарастващи разходи
В международната търговия нарастващите разходи се определят като пределни разходи, които за всяка допълнителна единица продукция са по-високи в сравнение с разходите за предходната произведена единица.
Закон за намаляващата се възвръщаемост
Ако постоянните разходи не се променят, технологията е една и съща, а променливите разходи нарастват за всяка допълнително произведена единица, пределеният продукт клони към 0. Такава комбинация на производство на двете стоки ще е най-ефективна, защото наличието на ефективност на националното производство е причина за участие на страната в международната търговия. Нарастващите разходи също се измерват чрез кривата на производствените възможности. За разлика от постоянните разходи, кривата на нарастващите разходи е изпъкнала спрямо началото на координатната система.

5. Основни производствени фактори - земя, капитал и работна сила
Нека в една страна могат да се произвеждат две стоки А и Б. Нека цялата земя и работна сила се използва за производството на Б, независимо от пригодността им. Възможно е не цялата земя да е пригодна за производството на Б. Да предположим, че остава някаква земя - най-непригодната, най-лошата. Оказва се, че свободните ресурси са по-полезни за производството на А. Колкото повече страната се специализира в производството на А, толкова повече Б не се произвежда за всяко допълнително количество А. Следователно, при нарастване разходите се създават условия за частична специализация и в резултат на конкуренцията между страните се изравняват производствените разходи.

6. Съвременни теории за международната търговия. разширявана на теорията на Хекшер - Олин. Стратегическа търговска политика
Тази теория има факторна обезпеченост, свързана със сравнителните предимства и се свързва с отчитане на по-голям брой некрупни фактори. Освен капитал, земя и няколко типа труд съществуват и маса техни разновидности. Освен това има и фактори, които са присъщи само на отделни подотрасли или дори на отделни фирми. По-конкретно се има предвид в тази теория някои уникални фактори на производство най-вече в областта на предприемаческите ресурси - умения, знания, способности, които могат да се разглеждат като фактори на производството, намиращи се във владение на някого. Следователно трябва да се правят тънки разграничения между производствените фактори. От което следва, че може да се окаже, че междустрановите различия в обезпечеността със специфичните за всеки отрасъл фактори са много големи и интензивността на тяхното използване в съответното отраслово производство също е много висока.
Пример: Големи насрещни потоци в търговията с транспортни оборудвания между САЩ и Япония. И в двете страни работната сила и капиталът са в еднакви пропорции. Тогава защо Япония купува много самолети от САЩ и снабдява и САЩ, и целия свят със самолети?
Развръзката се крие в управленския опит, натрупан от американската фирма Boeing и други американски самолетостроителни фирми като нещо различно от опита, натрупан в японските самолетостроителни фирми.
Друга теория, свързана с Хекшер - Олин е тази за мащаба на производството и по-конкретно за стратегическата търговска политика. Простият й модел се представя така:
- Съществуват международни пазари с потенциално високи печалби ;
- Държавата провежда стимулиращи мероприятия за увеличаването на конкурентните позиции на националните предприятия, които излизат на тези пазари. Следователно: нараства притокът на печалби и общото равнище на реалните доходи
На практика нещата са много по-сложни, тъй като съществуват многобройни фактори, които не се отчитат в простия модел.
1.Възможно е стимулираното предприятие да не е напълно национално и част от печалбите да отиват в чуждестранни акционери;
2. Ефективността на държавната политика в научно-изследователската дейност намалява заради засилването на международната мобилност на техническите знания;
3. Мерките на държавния протекционизъм, предизвиквайки нарастването на вътрешните цени влошава положението на пазара;
4. Поддържаните от държавата предприятия трябва да имат по-малки производствени разходи от чуждестранните;
5. Държавната политика на субсидиране да е продължителна, за да стимулира частните предприятия за осъществяване на рискови инвестиции.