3. Права на филмовите продуценти

Тези права фигурират в ЗАПСП след измененията от април 2000 г.(ДВ, бр. 28). Това стана в съответствие с Директива 92/100/ЕИО от 19.11.1992 г. на Европейската общност. До тогава филмовите продуценти можеха да придобиват права само по производен начин – от авторите.

Продуцент е физическото или юридическото лице, което организира първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение и осигурява финансирането на този запис. “Аудиовизуални произведения" са поредици от фиксирани върху какъвто и да е носител свързани изображения, озвучени или не, възприемани като подвижна картина и използвани по какъвто и да е начин, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП (§2, т. 12 от Допълнителните разпоредби).

Филмовият продуцент одобрява сценария, подбира режисьора, оператора и актьорите. Той сключва с всеки един от тях, поотделно, договори.

Неимущественото право на филмовите продуценти се състои в правото им да изискват при използване на филма името или наименованието им да бъдат посочвани по обичайния за това начин.

Имуществените права са регламентирани в чл. 90а от ЗАПСП. Според този текст продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключителното право да разрешава срещу заплащане:
1) размножаването им;
2) публичното им прожектиране;
3) излъчването им по безжичен път;
4) предаването им чрез кабел или друго техническо средство;
5) възпроизвеждането им;
6) разпространението им;
7) превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8) предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
9) вноса и износа на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5.

Времетраене. Правата на филмовите продуценти продължават 50 години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен – от началото на годината, следваща годината на създаването му.

И тук има една норма, която препраща към авторските правата, свързани със: съавторството (чл. 8); прекратяване на правото на разпространение (чл. 18а); разрешението за предаване чрез кабел (чл. 21); разрешението за излъчване чрез телекомуникационен спътник (чл. 22); допустимост за свободно използване (чл. 23); свободното използване без заплащане на възнаграждение (чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14); свободното използване със заплащане на компенсационно възнаграждение (чл. 25, ал. 1, т. 2); обвързване на свободното използване със запазване на техническите средства за защита (чл. 25а); възнаграждение при свободно използване (чл. 26); договорите за използване (чл. 36).

С договора за използване продуцентът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създадения от него филм или друго аудио-визуално произведение. Обект на права тук е оригиналът и копията от първоначалния запис на това произведение. Продуцентът, когато договаря с последващите ползватели, им преотстъпва както собствените си права, придобити оригинерно на основание чл. 86, ал. 1 от ЗАПСП, така и правата на авторите на произведението, придобити от него по договора с тях, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП. Тези права са производни. Както вече се каза по-горе, продуцентските договори са двустранни, възмездни, консенсуални, срочни и неформални.

Поради възмездния характер на продуцентските договори, продуцентът получава от ползвателите (телевизионни организации, кабелни оператори, производители и дистрибутори на видеокасети и т.н.) възнаграждение за отстъпените права. От това възнаграждение по силата на чл. 65, ал. 1 дял имат авторите – режисьорът, сценаристът, операторът, композиторът и художник-постановчикът при анимационните филми, и артистите, изпълняващи главни роли (чл. 78, ал. 3) Възнагражденията за различните видове използване на филм или друго аудио-визуално произведение се дължат от съответните ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва със съответните ползватели. Договорите с артистите, изпълняващи главни роли, предвиждат и допълнително възнаграждение в процент от всеки бруто приход на продуцента от използването на произведението. Възнаграждението им се заплаща, съгласно уговореното, от продуцента или от съответните ползватели. Когато възнаграждението им се заплаща от съответния ползвател, продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението. Ако възнаграждението не е било уговорено, то се определя съгласно споразумение между сдруженията на актьорите, от една страна, и продуцентите или техни сдружения, от друга страна.