3. Принцип на добросъвестното изпълнение на международните договори /Pacta sunt servanda/

Ханс Келзен – монистична теория – основен принцип на МП. В основата на МП е тази норма, че задълженията трябва да се спазват, изпълняват. Тази норма е възникнала в дълбока древност. Днес тази норма е норма на позитивното МП в устава на ООН – чл.2 т.2 и в преамбюла. Принципа е трансформиран съобразно задълженията по устава на ООН, но устава на ООН е фондаментален източник на МП следователно фондаментално значение на Pacta sunt servanda в МП. В последствие принципа е развит в декларация на общо събрание на ООН за принципите на МП от 1970г –
1/ държавите трябва добросъвестно да изпълняват задълженията, които са поели съгласно устава на ООН.
2/ Всяка държава трябва добросъвестно да изпълнява задълженията произтичащи от общопризнатите принципи и норми на МП. Тази декларация е политически документ на общото събрание на ООН.
3/ Всяка държава има задължението да изпълнява задълженията си проистичащи от действащи международни споразумения съответстващи на общопризнатите принципи и норми на МП и ако задълженията по споразуменията противоречат на задълженията по устава на ООН, задълженията по устава на ООН имат предимства.
1,2,3 – елементи на принципа Pacta sunt servanda.
Принципа Pacta sunt servanda – чл.26 ВКПД или в чл.26 е дефиниран принципа, а чл.27 – според вътрешното право на държавите - всеки действащ договор е задължителен за страните и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях:
1/ задължителна правна сила за страните – зависи от тяхната правомерност;
2/ изискване за добросъвестност – във връзка с изпълнение на договорите, както и при тълкуване – чл.27 ВКПД – вътрешния правов ред не може да препядства изпълнение на задължения на МП. – основна презумция – с изключение МД се считат за валидни и действителни до доказване на противното – закон за международните договори на република България от 2001г – чл.26 /1/ е уреден този принцип, ал.2 = чл.27 ВКПД.
Акцент върху: принципа Pacta sunt servanda е по-тесен от този за добросъвестността; двата елемента на задължителната сила; на вътрешното право като оправдание.