2. Основни източници на международно договорно право

Общи източници:
чл.38 по статута на международния съд/Хага/ - неразделна част от устава на ООН, занимава се с държави. Посочени са основните източници за разрешаване на международно правни спорове; тези източници са универсалните на международното публично право.
1. Международни конвенции – всички международни договори по смисъла на международното право.
2. Международния обичай – като доказателство /чл. 38 от статута на международния съд/ за практиката на държавите; тук се съдържат общата практика и призната като право продължителност на правното поведение;
3. Общите принципи на правото признати от обединените нации;
4. Съдебни решения и доктрина – решения на националните и международните съдебни органи. Съдебните решения са задължителни най-вече за страните по делото.

Специални източници:
1. Кодифициращи и многостранни договори – ВКПД /1987 г/ - за България; конвенция за ПД между държави и международни организации /1986 г./ - не е влязла в сила; конвенция от 1978 г. – урежда въпроса за правоприемството.
2. Невлезли в сила международни договори – ръководни принципи, насоки и права са също правно необвързващи; в преамбюла на ВКПД уреждат въпросите, които не са уредени в конвенцията.
3  Международен обичай - в преамбюла на ВКПД – не накърнява всякакви норми, които биха били в друг източник на международното право; международния обичай е задължителен за всички държави, ако той съдържа дадени норми, които са в една конвенция и някои държави не са я ратифицирали; все пак тези норми обвързват и нератифициралите я държави. Решенията на международния съд също са изиграли роля в кодификацията на международното договорно право, редица съдебни решения на националните съдилища се разглеждат като помощни за съдържанието на определени правни норми, касаещи кодификацията /прецедентната правна система/
4. Трудове на изтъкнати юристи
5. Работа на комисията по МП – извършва и коментари по всяка от разпоредбите в един проект за определяне на съдържанието на международната правна норма. Редица проекти са ценен източник за тълкуване; националното законодателство не е непосредствен източник на норми на международното договорно право, а е помощен инструмент за формиране на практика за международен обичай, за определяне на съдържанието на международното договорно право.