2. Характеристика на правото на принудително изпълнение в изпълнителното производство по ГПК

С оглед допустимостта на изпълнителния процес, абсолютна процесуална препосавка е правото на принудиелно излнение – процесуално публично право. Различава се от правото на иск. Изразява се в правото на взискателя да изисква от органа на принудително изпъленеие – съдебния изпълнител, да извърши, предвидените в съответния изпълнителен способ, действия. За разлика от исковия процес, където ако има предявен иск, ответника чрез специални способи за защита, упражнява и свое право на иск, като участва в процеса по изясняване на делото, тук длъжникът е длъжен да търпи действията на съдебния изпълнител, предвидени в съответния изпълнителен способ. ИП се окачествява като сурогат на доброволното изпълнение. Съдебният изпълнител дължи извършване на процесуални действия, предвидени в способите. Ако въпреки това извършва действия извън гражданския процес, ако не се удовлетвори взискателя, органа не дължи изпълнение.
Правото на ПИ е насочено към съдебния изпълнител, защото той е изпълнител – публичен. Ако е насочено към ЧСИ – ЧСИ е частно лице, но съгласно чл. 2 от ЗЧСИ Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. – на него е предоставена публична и защитна функция (функция на държавата). Макар и частно лице ЧСИ има компетентност по осъществяване на тази публична функция на държавата. Чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс. Правото на принудително изпълнение, насочено към ЧСИ е публично процесуално право. Държавния и ЧСИ имат паралелна компетентност. И двата органа действат по реда на ГПК.
Процесуални предпоставки – в литературата са три:
1. Самото изпълняемо право – докато в исковия процес е твърдяно право, в ИП – доказано право. Съдебния изпълнител в ИП не може да проверява дали изпълняемото право съществува. Зада е доказано, то трябва да е установено в ипълнителния лист. Това е достатъчно, за да може да започнеИП. С оглед да се осигури материално правна сигурност на ИП, при защита срещу П са предвидени в закона процесуални способи за оспорване на вземането. Съотношение между исков и изпълнителен процес – когато изпълнителния лист е обезсилен с влязло в сила решение е установено, че правото не съществува, изпълнителното производство се прекратява.
2. Изпълнителното основание – документ, който е предвиден в закона, въз основа на който може да се издаде изпълнителен лист и след това да започне ИП. Затова се характеризира като косвена процесуална предпоставка, защото същинския ИП се предхожда от процедура по издаване на изпълнителен лист. От друга страна, когато изпълнителното основание е отменено, унищожаемо, нищожно, подправено, установено по надлежен ред, изпълнителния лист се обезсилва и ИП се прекратява.
3. Изпълнителния лист – същинската процесуална предпоставка. В теорията съществува спор – Ж.Сталев – предпоставка за осъществяване на правото, Стамболиев – предпоставка за съществуването на правото на принудително изпълнение, защото процедурата е отделно производство, извън изпълнителния процес, развива се пред съда, а правото на ПИ е насочено към съдебния изпълнител и той е подчинен на ипълнителния лист. Издава се само един изпълнителен лист, въз основа на оригинал на съдебно решение, върху което се отбелязва, че е издаден изпълнителен лист. В ИП при парични вземания е възможнода е започнат изпълнителен процес върху едно имущество на длъжника, но да няма удовлетворение, а да има започнат ИП върху друго имущество – заона допуска този кредитор да се присъедини в чуждото ИП-во, като трябва да представи удостоверение от съдебния изпълнител, при който е висящо неговото изпълнително производство – че съществува и каква сума е останала да се удовлетвори - изключва се двойно удовлетворяване на кредитора. Има функционална връзка между гражданския, изпълнителния процес и материалното право – чл. 133 ЗЗД - Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Кредиторът може да насочи изпълнението върху което и да е секвестируемо имущество.
Правото на принудително изпълнение като процесуално право – право да иска от съдебния изпълнител да образува съответното изпълнително дело и се посочва изпълнителен способ. След като е образувано делото, поради динамичния му характер, съдебния изпълнител извършва всички останали действия, без да е необходима изрична молба от взискателя.