23. Защита на длъжника

При защитата по исков ред разграничаваме: защита на длъжника, защита на конкуриращ взискател, защита на трети лица при изшълнение на парични притезания върху чужда вещ и при въвод във владение.
Общото правило за защитата на длъжника се съдържа в Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът оспорва самото вземане, което се удпвлетворява по време на изпълнителния процес. Предмет на иска – вземането, което се удовлетворява. При изпълняемото право се проявява функцията на защита-санкция в ИП – цели се да се удовлетвори принудително едно право. Това право трябва да е съществуващо. В производството по издаване на изпълнителен лист съществуването на правото не може да се проверява.
Защитата на длъжника чрез иск може да се осъществи чрез предявяване на иск съобразно чл. 439 (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това важи при т. нар. обикновено съдебно решение. Чл. 439 (2) е аргумент за преклузивното действие на СПН.
По отношение на другите решение – неприсъствено по чл. 238 – ответникът може да предяви иск съгласно чл. 240 (2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. При постановяването не се провежда съдебно дирене и чл. 439 (2) се тълкува във връзка с чл. 240 – могат да служат като основание на този иск и факти, които са му били известни, но е не могъл да представи по време на процеса.
Решение при признаване на иска – в този случай няма пълно приложение чл. 439 (2) – решението е въз основа на изрично признание, не се мотивира. Във всички случаи факти, които са настъпили след признанието на иска могат да бъдат основание за оспорване на вземането. По отношение на факти, които са съществували, но не са могли да му бъдат известни има противоречие в практиката – би трябвало да се преклудира възможността за иск въз основа на тези новооткрити факти, а защитата се дава чрез отмяна на влязло в сила решение по Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; Другото разбиране е, че институтът прилича на неприсътвеното решение и искът следва да може да се основава на нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
Влязлото в сила съдебно решение – по реда на отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, т.1.
Невлязло в сила решение на въззивен съд – исковия процес, в който се постановява това решениее висящ. Иск за оспорване на вземането е недопустим, а длъжникът следва да се брани чрез обжалване пред ВКС. Жалбата не спира изпълнението, но ВКС може да постанови спиране на принудителното изпълнение, ако се представи надлежно обезпечение. Решението влиза в сила след издаване на решение, жалбата е отхвърлена или въззивното решение не подлежи на касация.
Заповедта за изпълнение:
1. Когато е издадена въз основа на чл. 410 – след като заповедта за изпълнение влезе в сила може да се издаде ИЛ.
2. Издадена въз основа на чл. 417 – съдът заедно със заповедта за изпълнение издава и ИЛ. В срока в поканата за доброволно изпълнение – двуседмичен – може да се подаде възражение, с което да се оспори вземането и длъжникът не трябва да предявява иск. Когато няма възражение – Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. – отрицателен установителен иск на длъжника. В заповедното производство не се провежда съдебно дирене – да се установи, че вземането е безспорно. С исковете по чл. 424 се ограничава основанието, на което може да бъде предявен иск – преклузивно действие на непредявяването на възражение. В тези случаи ще се приложи чл. 424, а не чл. 439 (2).
Първоинстанционно решение, на оето е допуснато предварително изпълнение – чл. 242 (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:1. присъжда вземане, основано на официален документ;2. присъжда вземане, което е признато от ответника;3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение. Исковия процес е висящ. Длъжникът ще се защити чрез въззивно и касационно обжалване и не се допуска иск по чл. 439 (2).
Предявяването на исковете по чл. 439 (2), чл. 424 и чл. 240 (2) не води до спиране на изпълнителния процес. По реда на обезпечителния процес длъжникът може да поиска обезпечаване на отрицателния установителен иск чрез спиране на изпълнението. За да допусне съдът тази мярка, длъжникът трябва да предостави убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска или надлежно обезпечение.
В случаите на отмяна по чл. 303 – подаването на молба не води до спиране. ВКС може да спре изпълнението. Освен това ако ВКС отмени решението, трябва да спре изпълнителното производство. При касационното обжалване важи същото – ВКС ще спре изпълнението, ако се представи надлежно обезпечение. Ако отмени решението следва да се спре изпълнението.
При обжалването на решение, при което е допуснато предварително изпълнение обжалването не спира изпълнението. Ако въззивния съд отмени решението, трябва да го спре.