23. Съдебната система и османското светско право след Танзимата.

1. Реформиране на съдебната система – започва с оповестяването на Хатишерифа 1839г. Той е политически и устройствен акт,с който се цели стабилизация на държавата и приспособяване на Османската империя към европейските капиталистически отношения. Той не успява да се справи с религиозния дух в мюсюлманското общество, а произволът на чиновниците и феодалите не се ограничава.

- Хатихумаюнът (1856):
- въвеждат се смесени съдилища за граждански, наказателни и търговски дела;
- консулски съдилища – за чужденците, гледат се всички граждански и наказателни дела;
- ограничава се шериатското право, но корупцията и неспазването на законите продължава; няма справедливост към немюсюлманите.

- Основен устав на Върховния съвет на правосъдието – учредява се Върховен редовен съд; съдебната и изпълнителната власт се отделят.
- 1869 – ново съдебно устройство:
- старейски помирителни съдилища – създават се във всяка нихия.
- казаалийски първоначални съдилища
- санджакски апелативни съдилища
- вилаетски апелативни съдилища
- Върховно съдилище – Върховен съвет на правосъдието.

Върховният съвет се състои от:
- Касационен съд (има граждански и наказателен отдел)
- Върховен редовен съд /разделя се на Държавен съвет и Върховен съд, който в последствие се дели на апелативен и касационен)
- от 1869 г. се учредяват търговски съдилища, като по-големите имат два отдела – за морска и сухопътна търговия.
- шериатските съдилища запазват и правораздават паралелно с новосъздадените светски съдебни органи.

2. Реформи в осм. светско законодателство:

а) аграрно законодателство – Закон за земите (1858 г) – регламентира новите обществени отношения. Разделя поземлената собственост на три вида:
- държавна
- вакъфска
- частна.
Освен това се обуславят пет юридически категории земи:
- мирие
- меват
- метрука
- вакъфска земя
- мюлк.

б) търговско законодателство – Търговски закон (1850 - ТЗ), Търговски процесуален закон (1861 - ТПЗ), Морски търговски закон (1863 - МТЗ) – създават се на основата на френското законодателство.
- от тях се облагодетелстват преди всичко чуждестранните търговци.
- ТЗ – регулира по нов начин на частноправните отношения;
- МТЗ – само по море;
- ТПЗ – постановления за разглеждане на търг. спорове.

в) гражданското законодателство – Граждански законник (Меджеле) – 1869 г – обнародвана е много малка част, защото мюсюлманското богословие се противопоставя на реформите. В резултат на това ГЗ е недоразвит източник на правото и не отговаря на западноеврпейските гражд. кодекси.

г) наказателно законодателство:
- 1840г – първият светски наказателен закон – Наказателен закон – кратък и непълен.
- 1858г – нов Наказателен закон,рецепция на Френския наказателен кодекс. Законът усвоява някой либерално-демократични наказателни принципи,но мюсюлманското религиозно право оказва задържащо влияние в/у новия закон.
- утвърждава се принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието;
- не се усвояват наказателно-правни институции като неизбежна самоотбрана, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и др.

3. Заключение – Високата порта не само се опитва да приспособи своето законодателство към съответните потребности на османското общество, но е и отговор към претенциите на Великите сили за ликвидиране на религиозната дискриминация и за равни права за всички граждани. Тези закони оказват голямо влияние върху българската правна система след Освобождението