20. Методологически изследвания на правните науки.

Различните автори определят по различен начин обхвата от проблеми, които се включват в методологическите изследвания на правните науки. Това се отразява непосредствено и върху разбиранията за обхвата от въпроси, които се включват във философското учение за правото. Едни автори отдават първостепенно значение на справедливостта като отразяващо се в правото оценъчно явление, от което в най-голяма степен зависят метюридическите качества на правото. Самото съвременно развитие на естественоправната школа показва не само, че няма място за подценяване ролята на ЕП (естествени права) като ценностни явления, които се отразяват в правото, но те са едно от тези явления, без които не може да се формира в цялост метаюридическата (първична) същност на правото. Съпоставката между ЕП и справедливостта дава възможност не само да се установи точния принос на всяко едно от тези явления във формирането на метаюридическите качества, но и да се анализира взаимодействието между тях. Това се отнася и до характеристиката на правото като мяра на свобода. Няма място за подценяването на свободата. Проблемът е да се установи действителната роля на това оценъчно явление на основата на съпоставката му с останалите критерии за метаюридическите качества на правото. Така се достига до подценяването на мястото и ролята и на останалите оценъчни явления като интерес, цел, принуда и оценка. Никое от ценностните оценъчни явления, които се отразяват в правото не може да замести качествата, които му придава всяко едно от останалите явления. Те не са взаимозаменяеми, въпреки че са взаимосвързани и обусловени в съответна степен едни от други. Другата тенденция в развитието на методологическите изследвания на правните науки е тази за обхващане на всички онези проблеми, които би трябвало да се включват в нейното съдържание.
Това не е наука единствено за метаюридическите качества на правото. В нейното съдържание се включват и проблеми, свързани с явления, които се проявяват чрез правото като например отношенията право и политика, и право и държавна власт.
Разкриването на отношението между право и политика има значение и за развитието на философското учение за правото при правовата държава. Основните въпроси, които се поставят, доказват тази констатация. Например проблемите за метаюридическите качества на правото и проявлението му като средство за осъществяване на държавната политика.
Същото се отнася и до проблема за отношенията между правото и държавната власт. Правото, като определител на пределите на държавната власт. Право, държавна власт и автономия на гражданското общество. Правна принуда и държавна власт.
В обхвата на методологическите изследвания се включват и проблемите на обусловеността на развитието на правото и на взаимодействие между неговите структури от извънправни фактори. В съдържанието се включват и проблемите на обусловеността на определени явления от метаюридическите качества на правото. Така достигаме до отношението право – правово общество и право – държава, в това число и отношението право – правова държава. Последното е основата, върху която се формира философското учение за правото.
Колкото повече напредва процеса на формиране на методологическото изследване на правните науки като единна наука, толкова по-благоприятни ще са условията за формиране и на едно философско учение за качествата на правото. Това учение е част от философското учение за отношението между правото и държавата, което поради особеното в съдържанието си се отнася съответен аспект едновременно и към предмета на философията на държавата.
Разкриването на всички метаюридически качества на правото допринася за разграничаването на проблематиката на правната философия от тази на ОТП. В същност, няма място за противопоставяне между двете науки. Философското и общотеоретичното познание за правото не само, че не си противостоят, а напротив взаимно се допълват и така формират цялостно научно познание за същността на правото. При това философското познание за правото има методологично значение спрямо общотеоретичното познание за него. Двете науки съществуват поотделно, поради самостоятелния си предмет, а не само на основата на субективните преценки.
Класическа концепция за съдебния процес се опира на обективната истина като негова цел. Установяването на истината е по-важна цел отколкото спазването на индивидуалните права и свободи. От своя страна принципът за справедлив процес води до трудности в установяването на обективната истина. Принцип-съдържание – право на защита, презумпция за невинност. Опирането върху този принцип води до опиране на алтернативни форми. При тях има опасност да се вземат решения , което да не е обективната истина. Става дума за 2 взаимнодопълващи се точки в съдебния процес.
1. Класическа точка – опира се върху правилата, нормите. Правните институции са подчинени на нормите. Същността на процедурите е техническа и има за цел ефективно изпълнение на правилата.
2. процедурна точка /концепция – процедурата се разглежда по относително автономен начин. Те задават мярата на справедливостта. Тя трябва да гарантира такава организация на процеса, че резултатът да се признае за честен. Институцията може да отстъпи от правилата с оглед решаването на конфликта. Справедливия резултат винаги съпътства истината. В съдебния процес не е възможно да се постигне абсолютна истина, а само относителна -някой автори смятат така.
Обективната истина е абсолютна, защото е вярно познание за всички обстоятелства по делото и в конкретния съдебен процес са нужни краен брой стъпки, за да установи по абсолютен начин някакъв факт.