20. Пазарни несъвършенства. Пазарни провали (дефекти). Видове. Външни ефекти.

Пазарни несъвършенства

Когато цените, информацията и мобилността, характеризиращи съвършено конкурентния пазар, се различават съществено от преобладаващите на един реално съществуващ пазар, тогава резултатът от функционирането на последния няма да бъде ефективен. Отново възниква основание за държавната намеса. Когато цените и лихвените проценти по една или друга причина не отразяват относителната оскъдност и алтернативните разходи, когато потребителите нямат еднакъв достъп до информацията за продуктите и пазарите, когато не всички проиводители раполагат с еднаква информация за пазарните възможности и производствените технологии или когато е ограничена мобилността на производствените фактори в отговор на тези сигнали, пазарните сили няма да могат да насочват ресурсите ефективно и икономиката ще произвежда под своя капацитет. Тези условия изобилстват в икономиките на по-слабо развитите страни и със сигурност не са чужди на икономиките на по-развитите. В действителност споменатите несъвършенства се отнасят до всички икономики в някаква степен, а за някои икономики - в по-голяма степен. При тези обстоятелства изводът за политиката е, че трябва, ако не да премахне, то поне да ограничи пазарните несъвършенства: да улесни достъпа до информацията, да намали бариерите пред достъпа и мобилността и т.н(15)

Все пак там, където необходимите условия за ефективното функциониране на пазара не съществуват, подобряването на някои от тях може и да не доведе непременно до подобряване на ефективността на пазара като цяло. Следователно последствията от несъвършенствата на пазара за икономическата политика могат да бъдат нееднозначни. (16) Законовата защита на патентите ни дава пример за това как един вид пазарен недостатък може дори да допринесе за повишаването на ефективността на пазара. В този случай несъвършенството на пазара се състои в ограничения достъп до технологичната информация, защитена от тези патенти. Резултатът е краткосрочна загуба на ефективност, защото фирмите, които не притежават патента, са ограничени в достъпа си до усъвършенстваната технологична информация заради цената (лицензионната такса), която трябва да платят, за да я получат и ползват. Така в краткосрочен план потребителите са лишени от произтичащите от това изгоди. Целта на патентната защита обаче е да засили стимулите за технологични подобрения и по този начин да спомогне за повишаване на динамичната ефективност в дългосрочен план. Презумпцията в случая е, че бъдещите ползи, дължащи се на засилените стимули и произтичащия от това тласък за повишаване на динамичната ефективност, ще надхвърлят загубите в краткосрочен план от намалената алокативна ефективност.

В по-слабо развитите страни мащабите и обхватът на несъвършенствата на пазара, а понякога дори и очевидното отсъствие на функциониращи пазари често се изтъкват като основание за доминирането и контрола на държавата върху икономиката. Смята се, че ще са нужни огромни усилия от страна на държавата, за да се преодолеят несъответствията на пазара.

Разбира се, недостатъците на пазара в тези държави са в изобилие. Те се характеризират с ограничения достъп до икономическата информация, ниската мобилност на производствените фактори, деформации в ценовите и лихвените равнища и т.н. И все пак, въпреки тези характеристики удивителен е фактът, че своя успех малкото относително успешно развиващи се страни - Хонконг, Малайзия, Сингапур, Южна Корея и Тайван - дължат на политиката и решенията, които ограничават ролята на правителството при вземането на икономическите решения и позволяват вместо това на пазара, независимо от неговите несъвършенства и недостатъци, да играе главна роля при насочването на ресурсите.

2 Пазарни дефекти

Пазарни несъответствия (дефекти)

Главното основание за държавна намеса произтича от честите и многобройни неуспехи на пазара. Все пак тази логика е само необходимото, но не и достатъчно условие за формулирането на политиката или за намесата на държавата. Трудно може да се даде по - точен коментар от този, направен преди век от английския икономист Хенри Седжуик: "От това не следва, че винаги когато политиката на laissez faire търпи неуспех, намесата на правителството е целесъобразна, тъй като неизбежните й недостатъци могат във всеки отделен случай да бъдат по-лоши, отколкото недостатъците на частната инициатива."  Правилното формулиране на политиката изисква съпоставяне на проявилите се дефекти на пазара с потенциалните дефекти на непазарните оздравителни мерки. Патологията на пазарните дефекти или недостатъци ни оказва много малка помощ при предписването на терапия за успеха на държавата.

Но как трябва да се оценява успехът или неуспехът от функционирането на пазара? Макар и понякога двусмислено, обикновено се използват два по-общи критерия - ефективност и справедливо разпределение.

Резултатите от функционирането на пазара могат да бъдат определени като ефективни, ако генерираното от него равнище на печалба не може да бъде постигнато с по-малко разходи или пък ако не може да се постигне по-високо равнище на печалба при същото равнище на разходите. И в двата случая крайният резултат ще се смята за ефективен, ако получената обща печалба надвишава общите разходи. Ефективността следователно е своеобразно съревнование между различни начини за извършване на дадена работа: ако пазарът може да извърши дадена работа при по-ниски разходи, отколкото друга институционална уредба, тогава той е относително ефективен. От друга страна, ако тази институционална уредба може да изпълни задачата с по-малко разходи или по-добре, но при същите разходи, тогава в това отношение пазарът е относително неефективен.

Този критерий дефинира т. нар. алокативна или статична ефективност. Понятието може да бъде разширявано и уточнявано по различни начини и така да се формулират други видове ефективност. Например динамичната ефективност, на която Йозеф Шумпетер обръща особено внимание в своите трудове. Тя е свързана със способността на свободния пазар или на друга институционална уредба да стимулира внедряването на нови технологии, които понижават разходите, подобряват качеството или създават нови и конкурентноспособни продукти, като същевременно осъществяват това по начина, който изисква най-малко разходи. Х - ефективността - термин, въведен от Харви Лайбенщайн, се свързва със способността на свободния пазар или на друга институционална уредба да намалява разходите и да повишава производителността на дадена технология, като стимулира усъвършенстването на организацията, в това число наемането и обслужването на работна ръка, профисионалното израстване, работни заплати и премии, разпределяне на работни места, обзавеждането, телефоните, местата за паркиране и т.н.

От това в каква степен пазарът отговаря на тези изисквания в сравнение с друга институционална уредба се определя дали той е относително повече или по-малко динамичен или Х - ефективен от тях.

Въпреки, че използването на втория критерий за определяне на справедливостта при разпределението на пазарния резултат излиза извън рамките на конвенционалната микроикономика, той има важно значение за формулирането, оценката и провеждането на алтернативна икономическа политика. Икономистите са по-склонни да се занимават с разпределянето, отколкото с въпроси за прецизното измерване на ефективността.

Все пак въпросът за данъчния обхват заема централно място в държавните финанси, а той по своята същност е разпределителен процес. Но, дори и в този случай, икономистите оценвяват алтернативните преразпределителни и данъчни програми само от гледна точка на минимизирането на тяхното отрицателно влияние върху икономическата ефективност. В реалния свят на политиката - независимо дали се отнася до образованието, енергетиката, жилищното строителство, външната търговия или дори отбраната - при оценката на предимствата и недостатъците на резултатите от функционирането на пазара проблемът за разпределението обикновено има по-голяма тежест от този за ефективността. Както Якоб Винер отбелязва, силната държавна намеса на свободния пазар се появява "до голяма степен като резултат от неудовлетворението от преобладаващото разпределение на дохода. Никоя съвременна нация няма да се стреми към свободния пазар, ако той не функционира във възприетите от нея за справедливи граници на разпределение."

Дори когато се признава основното значение на справедливостта в разпределението, остава въпросът какъв стандарт да се използва при нейната оценка. Отговорът ще бъде много различен и често двусмислен в зависимост от смисъла, който се влага в това понятие: справедливост в смисъл на равенство на доходите или на предоставените възможности, хоризонтална или вертикална справедливост, справедливост в смисъла на Маркс или на Стария или Новия завет, или разбирана като създаването на условията за по-малко облагодетелстваните да подобрят своето положение, преди да се позволи на по-облагодетелстваните да сторят това.

Това, че пазарът може и да не успее да постигне както икономически оптималните (ефективни), така и социално желаните (справедливи) резултати, е подробно описано в много и добре известни трудове. Въпреки, че последната дума по този въпрос още не е казана, заслужава си да обобщим основните моменти във възприетата теория за недостатъците на пазара като основа за последваща дискусия за недостатъците на правителственото регулиране.

Видове пазарни дефекти

Съществуват четери вида източници на недостатъци или неуспехи на пазара. Използвам понятията " недостатък" и "дефект" като взаимозаменяеми, но ако трябва да бъда по - точен, понятието " недостатък" има по - общ и по - широк смисъл. Повечето икономисти индентифицират дефектите на пазара само с отклонията на резултатите от функционирането му от изискванията за ефективност на Парето и по този начин пренебрегват проблема за разпределянето освен дотолкова, доколкото той оказва влиание върху ефективността. Противно на това повечето неикономисти (а дори и някои икономиски ) твърдят, че разпределението има, или би трябвало да има приоритет пред ефективността, и обвиняват пазара именно за неспособността му да установи този приоритет. За мен изборът между дисциплинарната ортодоксалност и практическата приложимост изглежда ясен. Поради това тази книга разглежда аспектите на разпределението като въпрос от компетентността на недостатъците или неуспехите на пазара.

Външни ефекти и обществени блага

Там, където икономическата активност създава излишъци, независимо дали те са ползи или разходи, които не могат да се усвоят, или съответно понесат, от производителя, пазарният резултат няма да бъде ефективен в алокативния смисъл, дефиниран по-горе. Тъй като допълнителните ползи или разходи не се включват в калкулациите, на основата на които се вземат производствените решения, когато резултатът е нетна полза, производството ще бъде по-малко, а когато са нетни разходи, то ще бъде по-голямо от обществено признатото равнище на производство. Образованието е пример за дейност, която, освен пряката полза за конкретния получател, създава положителен ефект за обществото като цяло. Тези допълнителни ползи са основание за държавната намеса (чрез субсидии или чрез пряко регулиране или предоставяне на тези услуги или продукти от държавни предприятия или организации), която трябва да неутрализира тенденцията на пазара, освен ако не съществуват специални стимули за това, да не произвежда достатъчно количество за тях. Други примери за положителни ползи са знанията и технологиите, получени в резултат от дейностите и разходите за изследвания и развитие. Доколкото тези ползи са външни и не могат да се присвояват от фирмите, които носят разходите за тях, те, а и други фирми, ще инвестират по-малко от необходимото в НИРД. Без държавна намеса под формата на субсидии или друг вид стимулиране на тези дейности на пазарът няма да успее да отговори на критерия за алокативна ефективност. Нещо повече, доколкото и динамичната ефективност - създаването на нови продукти и процеси - зависи от развитието на нови знания и технологии, нестимулираният пазар няма да отговори и на този критерий.

Химическите отпадъци от промишлената дейност и шумът от самолетите са пример за неблагоприятни външни ефекти (разходи). Тяхното съществуване дава основание за държавна намеса - чрез данъчно или пряко регулиране - която в тези случаи трябва да компенсира склоността на пазара да произвежда излишъци от тази продукция, тъй като в противен случай външните ефекти няма да бъдат отчетени.

Благата, свързани с тези ефекти, могат да бъдат разделени на частни и обществени. Първото понятие се използва, когато по-голямата част (но не цялата) от ползите или разходите, свързани с производството, се получават или съответно плащат от производителя. Вторият се отнася до случаите, когато последствията от дадена дейност се състоят от ползи (например националната сигурност, която е класически пример за истинско обществено благо), които не могат да се присвоят от конкретен субект, или от разходи, които не могат да се понесат от конкретен субект (например престъпността, която пък е класическото обществено зло). Може да се направи разграничение и между неприсвоимите резултати (ползи и разходи), свързано с обществените блага. Във втория случай последствията се ползват или са наложени на всички, от което следва, че неприсвоимостта е вътрешноприсъща за този вид блага.

Понятието за обществено благо обаче може да се разглежда и като частен случай на частното благо с изключително силни външни ефекти. Замърсяването на водата от някои химически заводи може да бъде илюстрация за това. В тази светлина външните ефекти представляват едно по-общо понятие от обществените блага.

Роналд Коуз (1960 г.) представя много силен контрааргумент срещу пазарните дефекти, породени от неблагоприятните външни ефекти. Коуз твърди, че те не водят непременно до пазарни дефекти, при условие че съществува възможност да се сключи сделка или договор между източника на външните ефекти и потърпевшите от тях, с което на практика тези ефекти се признават за елемент на пазара. Той изтъква, че жертвите на неблагоприятните ефекти (например на химическите замърсявания и шума) могат да накарат причинителите им да ги почувстват осезателно, като им предложат да им платят, за да ограничат или преустановят съответната дейност (например, да се въздържат или намалят замърсяването). Щом бъде направено такова предложение, по-нататъшното продължаване на вредните емисии се превръща в осезаем разход, тъй като виновникът за тях ще изгуби предложеното му заплащане, ако не се откаже от нежеланата дейност. Следователно в стремежа си и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, един разумен, пресметлив и трезвомислещ източник на неблагоприятни външни въздействия ще се опита да ги ограничи. За тази цел например той ще помисли за използването на друг химически процес, друг метод или разработването на нова технология, която да му позволи да продължи производствената си дейност (първопричина за емисията на вредни вещества), без да понесе станалите осезаеми за него разходи.

За съжаление силната теоретична аргументация на Коуз среща сериозни проблеми при практическото си осъществяване. Те се състоят в трудностите (предполагащи и разходи) при сключването на предлаганите от него сделки или договори между източниците и жертвите на неблагоприятните външни въздействия или между дарителите и бенефициентите. На практика те могат да бъдат толкова непреодолими, че да направят невъзможно осъществяването на сделката. Все пак, ако огромните транзакционни разходи могат да бъдат избегнати или заобиколени, пазарът ще преодолее външните въздействия и ще продължи да функционира ефективно. В този случай разпределението на ползите, произтичащи от приспособения и отново ефективен пазар, ще се промени. Според предполагаемата сделка бенефициентьт или жертвата на първоначалните въздействия ще трябва да се раздели с част от дохода си, за да избегне бъдещи такива, ако са неблагоприятни, или съответно да ги запази, ако са благоприятни. По този начин ефективността на пазара ще се запази, а справедливостта в разпределението ще се повиши или намали в зависимост от използвания критерий за справедливост.