2. Културни организации

По смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на Закона за закрила и развитие на културата “културната организация” представлява структура, която е регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел или като търговец по смисъла на Търговския закон , или е създадена с акт на орган на изпълнителната власт или местната власт. Културната организация има за предмет на дейност създаването, разпространението и опазването на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна и фолклора.

От горното легално определение се налага изводът, че културните организации извършват един твърде широк кръг от дейности, които предполагат адекватно финансово обезпечаване – например дейностите, свързани с опазването на културните ценности.

Друга характерна черта на културните организации е , че те са признати от законодателя за юридически лица. Това означава, че те са самостоятелни правни субекти и като такива участват самостоятелно и равнопоставено в гражданския и търговския оборот.

2.1. Културни институти

Разновидност на културните организации представляват културните институти. Те могат да бъдат, както държавни, така и общински организации. Създават се със специален закон или с акт на орган на централната изпълнителна или местната власт. Като самостоятелни правни субекти културните институти са оправомощени сами да определят своите структура, цели и задачи, в зависимост от предмета си на дейност. Във връзка с финансирането им следва да се отбележи, че културните институти могат да извършват и стопанска дейност, която е свързана с основната им дейност и по този начин да акумулират допълнителни парични средства с оглед по-пълноценното им функциониране и най-вече за осъществяване на основната им дейност, а именно: създаването, разпространяването и опазването на културните ценности.

Културните институти в РБългария се разделят на държавни, общински и регионални. От своя страна държавните културни институти се подразделят на вътрешни и външни, т.е. институти зад граница. Съществуват и т.нар. държавни културни институти с национално значение.

2.1.1. Държавни културни институти

Културните институти от тази категория са самостоятелни правни субекти. Те се създават със закон от Народното събрание или от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Това се отнася и до тяхното преобразуване и закриване. В основната си част финансирането на държавните културни институти се осъществява, посредством отчисления от държавния бюджет. В случаите, когато държавните културни институти са създадени към определени ведомства, които се намират извън Министерството на културата, основната част от финансирането им се извършва от бюджета на съответното ведомство.

Що се отнася до тези държавни културни институти, които се ползват с национално значение следва да се подчертае, че по-голямата част от финансирането им се извършва от бюджета на Министерството на културата. Аргумент за такъв извод може да бъде почерпен от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗРК, според която държавните културни институти се финансират от бюджета на Министерството на културата изцяло или частично, със средства от общинските бюджети, въз основа на сключени договори с Министерството на културата или с участието на други юридически или физически лица.

По силата на правна норма към държавните културни институти са приравнени и училищата по изкуствата и културата, които осигуряват на обучаващите се в тях професионална подготовка в областта на културата и изкуствата. Тези училища също се финансират изцяло от бюджета на Министерството на културата.

По отношение на културните институти, намиращи се зад граница е необходимо де се изтъкне, че тяхното финансово обезпечаване се осигурява изцяло от Министерството на културата. Този законодателен подход е обусловен от специфичната роля на тези институти, които всъщност представляват лицето на националната ни култура пред света. Една от основните задачи на тези структури е да популяризират националните културни ценности в чужбина и да оказват съдействие за разширяването участието на нашата страна в многообразните форми на международното сътрудничество в областта на културата.

2.1.2. Общински културни институти

Институтите от тази категория, са също юридически лица със самостоятелен бюджет. Те се създават, преобразуват и закриват с властнически акт, а именно, с решение на общинския съвет, което трябва да се съгласува с министъра на културата.

Финансирането на общинските културни институти се осъществява със средства от съответните общински бюджети. Размерът на субсидията от общинските бюджети за всяка следваща календарна година е с императивно определен минимум. Този минимум не може да бъде по-нисък от този през предходната календарна година, независимо от реализираните приходи на съответния културен институт през тази година.

2.1.3. Регионални културни институти

Институтите от тази категория се отличават със специфика, която засяга както тяхното създаване и функциониране, така и начините на финансирането им.

Създаването, преобразуването и закриването на РКИ се извършва от Министерския съвет. Инициативата за предприемането на тези действия принадлежи на министъра на културата, след съгласуването им с областния управител, и след прието решение в този смисъл на общинския съвет, на чиято територия се намират седалищата на съответните културни институти.

В ЗЗРК са предвидени два начина (способа) за финансиране на регионалните културни институти. Те са следните:

а) от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет;

б) от вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват своята дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.