1. Философия на правото и правна логика.

Правната логика е една от областите на философия на правото, тя е нова дисциплина. Като термин за 1 път е употребен в края на 18 век в учебника на Нидо 1798 г. , но термина се утвърждава след книгата на Хегел 1821 г. „Основи на философията”.
През 20 век се оформя школата на правния позитивизъм с основен представител H.Hart – 1961 г. с книгата му „Понятието за право”. Философията на правото изучава същността и мястото на правото в цялостното битие и неговото значение във връзка с човека , истината, доброто и справедливостта. Представител е Джон Остин, чиято книга излиза 1832 г., и е със заглавие „Определяне същността на юриспруденцията”. Юриспруденция е термин, който е синоним на философия на правото. Думата идва от латински език. Остин различава аналитична и нормативна юриспруденция. Аналитичната осъществява анализ на основните понятия на правото, нормативна критика и оценка на юридическата практика в морален и психологически аспект. Съществуват различни пластове, равнища и така се явяват различни типове битие. Онтологията /науката за битието/, се занимава най-вече с понятието битие:
1. на езиково равнище – правото е система от норми, т.е. нормативно битие.
2. на социологически пласт – правото е социално явление, т.е има социално битие. От 1909 г. съществува Международна асоциация по философия на правото и социална философия.
3. на психичен пласт – правото се разглежда като психично битие
4. на аксиологически пласт – правото като система от ценности , т.е. можем да говорим за ценностно битие – вещно битие.
Опалек - теоретик на правото, говори за аксиологичекси проблеми, дялове на философията на правото: 1. Онтология на правото - правото като онтологично правно явление; 2. епистемология/ термин, означаващ знание/ - теория за правното познание , а то е което осъществява всички органи. Значение има понятието за истина тук. 3.Правна логика - тя се определя като наука за законите на човешкото мислене в неговия езиков израз; Правната логика се отнася до обективната същност на разсъжденията в юридическата практика и в правните науки. Правната логика е област на приложни логически изследвания, чиито главни задачи са експлитацията, анализът и критическото осмисляне на възприетите юридически стандарти и схеми на мислене, тя е средство за изучаване на юридическите разсъждения и техен методологически регулатив. 4. Етиката – разглежда етическите проблеми, свързани с прилагането на правото. 5. Правната аксиология, която изучава ролята на ценностите в правото.
Юридическите разсъждения са:
1. Съдебните решения , които са установяване на факти и решения за нормативна квалификация на определени действия.
2. всички познавателни действия, свързани с прилагането на различни системи;
3. Постановления;
4. Отмяна;
5. Йерархия – в една или друга степен се нарушават някой класически закони на логиката.

В правната логика значение има понятието за истина, а истината е основа за формалните връзки, които логиката изучава.