1. Възникване, развитие и кодификация на Международното договорно право

-Предмет на Международното договорно право – всичко, което се отнася до международните договори така, както е дефиниран в Международното публично право /процес на договаряне, сключване, действие/, той е един от ключовите източници на международни права и задължения, международния договор е водещ източник на международното договорно право.
-Произход на международния договор – възниква с появата на първите държавни образувания и е форма на споразумение между владетели; споразумение – 3100г. пр.Хр. между Лагаш и Ома /между техните владетели/ - Лагаш и Ома са градове в древна Месопотамия; Договорите главно за въпросите на войната и мира. В Антична Гърция – договори за мир; по-късно договори за търговия. В Античен Рим – съществено развитие на международните договори /сделки и договори/, тази форма е пренесена от владетелите на империята; 30 вида различни международни договори между Рим и други държави /преобладават договорите за търговия/
*Правила, относно начините на сключване на договорите – обичаи, а по-късно и практики, това е характерно за Международното публично право като цяло.
*Свидетелство за тези правни обичаи – дипломатически кореспонденции, трудовете на изтъкнати юристи.
*през 18в. редица видни изследователи, водещи юристи и др. стигат до извода за у-нето на Международния обичай. Налага се идеята за кодификация на международно правните норми.
*през 1798г. британския юрист Джерами Бентън пише “Принципи на международното право”, в които предлага кодификация на Международното публично право.
*Абат Грегоар – редактира “Декларация за правата на народите”, провъзгласява, че международните договори са задължителни и добросъвестни.
*кодификация – процес на стандартизиране и развитие на норми, конкретизиране, събиране по опраделени области и признаци.
*международната система не е централизирана, затова в Международното право разграничаваме два кодификационни подхода:
1-частна кодификация
2-междуправителствена/публична/ кодификация
-частната кодификация се осъществява от частни лица, неправителствени структури. Движението за кодификация започва да се развива през 19в.
-публичната кодификация започва след края на Наполеоновите войни, на Виенския конгрес
*заедно с публичната се развива и частната – 1873г в началото на 20в. Харвардски изследователски център по Международно право; Йохан Каспър Блунсли; Карлос Колво; Паскуале Фиоре
-условия за огранизирана кодификация – с появата на първите универсални международни огранизации – Общество на народите;
1924г постоянен Експертен комитет за кодификация на Международното право;
*1927г – ОН свиква дипломатическа конференция – кодификация
*1928г – 6-та международна конференция на американските държави – приета Конвенция за правото на договорите
*1935г – проект на конвенция за правото на договорите
*1945г – учредяване на ООН; чл.13,т.1,б.а от устава – насърчаване на прогресивното развитие на Международното право и неговата кодификация, създава комисия по международно право /1949г започва да действа/, тя е водещият международен огран, занимаващ се с кодификацията на международното право; в статута на комисията – чл.15 под кодификация се разбира по-прецизното формулиране и систематизиране на нормите на международното право в области, където вече съществува обширна практика на държавите.
-процес на прогресивното развитие – изготвяне на проекти на конвенции, по въпроси, които още не са уредени от международното право
-кодификацията и прогресивното развитие се осъществяват с международните договори /многостранни/
*1949г – въпросът за правото на международните договори; в комисията по международно право има експерти с независим статут, комисията синтезира норми; комисията работи по тази тема от 1950г до 1966г; през 1966г комисията приема окончателен проект за правото на международните договори – конференция 1968-69г – Виенска конвенция за правото на договорите/ВКПД/ - ключовите принципи и норми на международното договорно право.
*Кодификацията спира с ВКПД, работи по конвенция – Виенска конвенция за праводо на договорите между държави и международни организации от 1986г.
1978г – приета конвенция за правоприемството на държавите по отношение на международните договори. 2006г. – проект за международни договори по време на война; 1994г – проект на насоките по резервите на международните договори /разработван от комисията/