1. Обща характеристика на изпълнотелното производство по ГПК като индивидуално принудотелно изпълнение и вид граждански процес.

Изпълнителното производство се нарича още Изпълнителен профцес – производство за индивидуално принудително изпълнение. Регламентирано е в част 5 на ГПК чл. 404-529. Други закони, които имат отношение – чл. 638 ТЗ, чл. 190 и сл. ДОПК – конкуренция между публично и гражданско изпълнително призводство, съотв. по ГПК и ДОПК. По реда на производтвото по ГПК се удовлетворяват частни вземания. Законодателят поставя акцента върху това койот двата процеса е започнал първи. ИП по ГПК не се прекратява, а Чл. 191. (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял; (2) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. (3) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по ал. 2 Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. (4) Съдия-изпълнителят няма право да продължи производството преди изтичане на срока по ал. 3.
През 2005 г. се приема Закона за частните съдебни изпълнители – създава се дуалистична система на принудителното изпълнение – пред държавния съдебен изпълнител и пред частния съдебен изпълнител. Идвамата процедират по ГПК, като има разлика в органите и в някои от правомощията.
ИП по ГПК като вид граждански процес е индивидуално принудително изпълнение. Има за цел принудително, независимо и по-скоро против волята на длъжника, удовлетворяване на граждански и търговски притезателни права по предвидения в закона ред. Като вид гражданс процес в него се явяват страните на гражданския процес – защита и санкция, незаконосъобразно развитие, липса на доброволно изпълнение на изискуемо право. Характеризира се като сурогат на липсващото доброволно изпълнение. Има изключение – когато длъжника няма секвестируемо имущество, няма да се осъществи ПИ и няма да се удовлетвори взискателя.
като вид граждански процес ИП се проявява и като процес – динамичен фактически състав. В този смисъл има верига от постъпателно развиващи се действие на страните и органа на ПИ, насочени към крайната цел – удовлетворяване на кредитора. ПО се развива между страната взискател и органа на ПИ, и между органа на ПИ и длъжника. Няма ПО между страните. ПО е процесуално, публично, при което страната има право да иска защита, а съдебния изпълнител е длъжен да извърши предвидените процесуални действия. Отношенията се развиват в предвидената в закона последователност.
Разлика на ИП от исковия – процесуалните роли са много силно изразени. Равенство на страните в процеса – да сее приложат правните норми и възможност за обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
(…. Заповедно производство…)
Регламентираният в ГПК ИП служи за удовлетворяване на всякакви граждански притезателни права. Изключения:
- чл. 519 (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. – Целта е да не се засяга държавната собственост. Взискателят може да предяви изпълнителния лист, но за да бъде изплатен трябва да са предвидени пари в бюджета на учреждението. (2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.Чл. 38 (5) Задължения по влезли в сила решения на съда, непредвидени в съответния бюджет за текущата година, задължително се изплащат със следващия бюджет. – изпълнителния лист следва да се представи пред съответния разпоредител с държавни средства.
- Чл. 520. (1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.
- Задължения на работниците и служителите, произтичащи от трудов договор или служебно правоотношение.
- Възможност публичен взискател да се удовлетвори в производство по ГПК - Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съшата разпоредба се повтаря в чл. 191 (2) ДОПК.
- обезпечените с ипотека или залог кредитори също могат да получат удовлетворение в производството по публично изпълнение - Чл. 194. (1) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. (2) Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство.(3) Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда.
Способи за принудотелно изпълнение, които не са производства по ГПК:
– чл. 60 (3) ЗКИ - В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и управителя на БНБ. Този ред не се прилага за залозите, учредени по Закона за особените залози. Принудително удовлетворяване на банката, което не е предвидено в ГПК, предпоставка с осъществяването му е да е предвидено в договора за банков кредит.
- чл. 35 (1) ЗОЗ Когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Предаването на заложеното имущество се извършва по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс.
- чл. 311 ТЗ Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.
Тези три способа са за принудително удовлетворение, без да са изпълнителни по ГПК и да се използва публичен изпълнител.