19. Изпълнение на притезание за предаване на движима вещ

Независимо от основанието. Може да е вещноправно, облигационно основание. Това е различно от изпълнение върху движима вещ, която се удовлетворява. Трябва вещта да е собственост на длъжника. Особеност със секвестируема.
Изпълнението е върху притезания – притезание за предаване на движима вещ и не е парично вземане. Не стои въпроса за секвестируемостта. Праща се покана за доброволно изпълнение. Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.
(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.
Длъжникът и взискателя следва да се призоват за това изпълнително действие. Има фактическо предаване на взискателя. Взискателят трябва да присъства, за да му се предаде вещта. Ако взискателят не се яви, изпълнителния способ е отнемане и предаване на вещта. Взискателят следва да вземе вещта.
Предпоставка да се отнеме вещта е тя да се намира в държане на длъжника. Тя следва да е присъдена, т.е. длъжникът да е осъден и да е издаден ИЛ. Ако вещта е в трето лице, съдебният изпълнител не може да я отнеме, защото третото лице може да обжалва – чл. 435 (4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Ако се окаже, че не е на третото лице, жалбата ще бъде отхвърлена.
Този способ (ал.2) се прилага при родово заместими вещи. По искане на взискателя се определя се определя нейната равностойност. Така кредиторът не може да бъде принуден да получи различно от това, което му се дължи. С искането той се съгласява да получи пари вместо вещта. Ако равностойността е посочена в ИЛ се събира. Може да има евентуално съединяване на искове – за предаване или плащане на равностойността. Равностойността се определя от съдебния изпълнител според новата уредба, а не от съда. Назначава се вещо лице и се определя равностойността, съдебният изпълнител се произнася с постановление, което се обжалва пред ОС, а неговото решение – пред АС. Независимо от цената е реда на атакуване. Решението на АС не подлежи на касация независимо от интереса. Така е и при обжалването на разпределението.