18. Присъединяване на кредитори. Предпоставки. Разпределение. Плащане

Чл. 133 ЗЗД Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неогвите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетвореят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
След разноските се удовлетворяват обезпечените кредитори. Може да има ипотека върху НИ и залог върху движима вещ. След това са другите с привилегии – упражняващи право на задържане, кредитори за трудови възнаграждения, държавата за публични вземания и непривилегированите кредитори.
Присъединяването на кредитори става с молба, към която се прибавя и ИЛ – той трябва да е налице. Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
Кредиторът може да е започнал и друг изпълнителен процес, но може да получи удовлетворение по друго изпълнително дело. Изключение – държавата за публични вземания. Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Определението за държавни вземания е в чл. 162 ДОПК (2) Публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.
За публични държавни вземания не се издава ИЛ. Съотношение между изпълнението по ДОПК и ГПК - Чл. 191. ДОПК (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял.
(2) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
(3) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по ал. 2 Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
(4) Съдия-изпълнителят няма право да продължи производството преди изтичане на срока по ал. 3.
Законодателят дава приоритет на изпълнителното производство, което е започнало първо. Присъединяването на НАП и АДВ е по право. Не е нужно да се издава ИЛ.
В чл. 457 ГПК е прибавено „и др. вземания”, в чл. 458 също – това според В. Попова противоречи на Конституцията (Реш. № 2/2000 г. на КС).
Друго присъединяване по право е на кредитор, в полза на когото е наложен запор, възбрана, ипотека или залог. Когато има запор и възбрана – присъединени взсикатели, когато изпълнението е насочено върху вещта. Възбраната и запорът не правят кредитора привилегирован. Целта е запазване на имуществото. Но те могат да се присъединят. Съдебният изпълнител е длъжен да уведоми тези кредитори и да им даде възможност да представят ИЛ.
При кредиторите със залог и ипотека, съдебният изпълнител ги уведомява и задържа сумата, докато се представи изпълнителен лист.
Разпределяне по редове. Съдебният изпълнител спазва реда по чл. 136 ЗЗД и разпределя сумата съобразно размера на вземането, а не поравно. Ако има наложена ипотека се удовлетворява ипотекарния кредитор и след това сумата се разпределя сързамерно. Първи по ред е първи по право. Вземанията се удовлетворяват в самия клас съразмерно.
Разплащането не е реално, а на хартия. Съдебният изпълнител предявява разпределението на всички взискатели в определен ден и час, когато те да се запознаят с разпределението. То може да се обжалва. Ако не се обжалва съдебният изпълнител разпределя реално сумите. Ако се обжалва, чака се да влезе в сила разпределението, т.е. изпълнението се спира. Кредиторите са с парични вземания, които се конкретизират при удовлетворяването. Всеки кредитор има правен интерес да оспорва чуждо вземане. Всеки може да предяви отрицателен установителен иск за да се установи съществува или не вземането. Производството е исково, съпътства ИП. Искът е срещу взискателя, чието вземане се оспорва и срещу длъжника другарство. Оспорващият вземането не е процесуален субституент, защото оспорва чуждо вземане. Има типична легитимация. Искът може да се основава и на факти, предхождащи съдебното дирене по производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това е ясно при оникновеното основание за решението. Когато изпълнителното основание е съдебно решение по чл. 237 (неприсъствени), искът се предявява от длъжника въз основа на нововъзникнали и новооткрири факти. Няма съдебно дирене. Това важи и за решение при признание на иска. При заповед за изпълнение – няма съдебно дирене. В заповедта се установява, че вземането не се оспорва, а не че съществува. Чл. 424 се тълкува във връзка с чл. 464 – кредиторът може да оспори вземането въз основа новооткрити факти и факти, известни на длъжника. Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
(2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.