16. Факт и хипотеза в съдебното изследване.

Философската теория на познанието има няколко проблема:
1/ същност и структура на познанието
2/ източници, степени и форми на познанието
3/ генезиса на познанието
4/ граници на познанието
5/ истинност и обективност на познанието.
За философската теория на познанието то е процес на взаимодействие между субекта и обекта. Процес, който е социално обусловен. Неговият резултат е знанието. То се разглежда като система от обосновани истинни убеждения. Така се достига до епистемология - 1. тя разглежда правното познание; 2. познанието на самото право, което се извлича чрез тълкуване на правните текстове; 3. основни форми на познанието; 4. юридическата истина; 5. познанието на света чрез правните норми.
Правното познание се различава от научното по; 1. правното познание е определено от процедурни правила, а научното от средства. 2. правното познание трябва да завърши с решение. 3. правното познание има ограничения при установяването на факти. Ограниченията са свързани с източниците. Това са доказателствени средства.
Научното изследване се занимава с класовете от типични явления, а съдебното с конкретни, станали факти. Класическите, научни методи – експеримент, наблюдение имат ограничено приложение в съдебното изследване. Съдебното изследване е цялата дейност на правораздавателните органи, която се осъществява с цел познание на обективната истина по дадено дело.
Форми на съдебното изследване:
1.събиране на доказателства -откриването им, фиксиране, изземване, запазване.
2. изследване на доказателствата – натрупва се познание за тяхното съдържание , извлича се скритата в тях нова информация.
3. Оценка на доказателствата – логически мисловен процес за определяне на тяхната роля в установяване на обективната истина.
При този процес се формират заключения относно допустимостта на доказателствата и относно връзките и съгласуваността между тях.
Оценката е краен резултат от цялостно проучване на фактите чрез проверка на хипотезите. Хипотезата е форма на вероятно знание. Заключението в полза на тази хипотеза я прави по малко по-малко вероятна. Осъществява се селекция на хипотези в търсене на най-адекватната от тях. Ако следствието не се опровергава, не е вярна и хипотезата. Фактите ни се представят като твърдения за факти, които фиксират нашите знания и те са единични събития или действия за предмети и явления. Фактите са основа за издигане и проверка на хипотези. Върху образа на фактите могат да повлияят предположения, идеи. Процесуалните правила не позволяват вземане на решение на базата на предположение. Трябва да се търсят допълнителни процедури за проверка на хипотезата. Самите твърдения за факти могат да имат хипотетичен характер само в началото. Съдебното изследване едно от основните научни методи – метод на хипотезите – издигане на хипотези, извеждане на дедуктивни следствия от тях, проверка на тези следствия в опита. В издигането на хипотези участват 2 основни логически процеса; 1. анализ на факти – разкриване на общото между тях; 2. синтез на фактите – свързването им в единна и непротиворечива система, реконструиране на причинно – следствената връзки между тях. Установените по несъмнен начин от съда факти се наричат улики. Ако 1 улика може да е обяснена с повече от 1 начин не се използва. Критерии на хипотезите в съдебната практика: 1. обективност на изследването - чрез комбиниране на различни методи; 2. тяхната обяснителна сила; 3. формулирани всички възможни хипотези при конкретни условия. 4. проверимост на хипотезите чрез събрани доказателства по законов ред. Проверка на хипотезата се осъществява чрез потвърждаване и утвърждаване. Ако остане само едно обяснение трябва да бъде изключена възможност на всички останали.
Опровержението в съдебното изследване има място в дейността на адвоката. Съвпадението на следствието с фактите води до повишаване на вероятността на версията, но не води до нейното доказване.