16. Тълкуване на международния договор

Тълкуване на МД означава установяване на действителното му значение, изясняване на съдържанието му и произтичащите от това условия за правното му прилагане и изпълнение.
ВКПД не регламентира изрично понятието и видовете тълкуване в доктрината и практиката е възприета следната категоризация:
-автентично тълкуване – тълкуване осъществено по съгласие между всички страни по договора или орган на международна организация
-официално – дава се от международна организация или нейн орган, упълномощен от самия договор да тълкува неговите разпоредби.
-едностранно тълкуване – от една или няколко договарящи страни посредством тълкувателна декларация, тя обвързва само страната, която я е напрвила. Обикновенно се прави при сключване или присъединяване на МД. Тези тълкувателни декларации могат да поставят начало на определена практика по тълкуването
-тълкуване от трета страна – държава, съд, арбитражен орган, когато има споразумение между страните по договора
методи за тълкуване:
-граматическо/езиково/ - анализ на текста на база етимология, лексика и т.н. – езиково съдържание

-историческо/ретроспективно/ - изследва се историята на подготовката на международния договор, преговори, дипломатическа кореспонденция за заявления предходни договори и т.н.
-логическо – установява взаймовръзка между разпоредбите от договора с друг международен договор
-системно – политически и международно правен контекст
-телеологично – съгласува се смисъла на МД с целите и предмета му
Основни принципи и изисквания при тълкуването – общи и особени:
Общи:
1/ принцип на добросъвестността – за цялата система на МДП. Непрекомерно разширително или ограничително
2/ принцип на единството на контекста на меджународно правни актове
3/ принцип на ефиктевността – всички думи трябва да намерят място при тълкуването
4/ международно правна кохерентност/съгласуваност/
5/ водеща роля и място на намерението и волята на страните
6/ по-късна практика по прилагане на договора от страна на договора
Особени: чл.33 ВКПД