15. Пакт за икономически, социални и културни права

Международният пакт за икономически, социални и културни права и Международният пакт за гражданските права бяха приети от Общото събрание на ООН и открити за подписване през декември 1966г. Измина десетилетие до влизането им в сила, за което съгласно изискванията на тези два пакта бяха необходими ратификациите на 35 държави. Днес те са ратифицирани от около 140 държави.
Пактовете са МД и затова те съдържат обвързващи задължения за страните- членки. Въпросите, отнасящи се до тяхното спазване станаха грижа на международната общност и не попадат във вътрешната юрисдикция на държавите.
Всеки пакт установява система за международното му прилагане, която има за цел да гарантира, че държавите- членки спазват поетите задължения.
Международният пакт за икономически, социални и културни права влиза в сила на 3 януари 1976г. Съдържанието му включва повече икономически, социални и културни права в сравнение с Всеобщата декларация за правата на човека. В пакта са описани мерките, които трябва да бъдат взети за осъществяване на правото на труд, правото на справедливи и благоприятно условия на труд, правото са бъдат образувани професионални съюзи и всяко лице да членува в профсъюз по свой избор, правото на социална сигурност и социално осигуряване, правото на защита на семейството, правото на задоволително жизнено равнище, правото на възможно най- добро състояние на физическо и душевно здраве, правото на образование и на участие в културния живот.
Чл.7 гласи: “Държавите- страни по този пакт признават правото на всяко лице да се ползва от справедливи и благоприятни условия на труд, които да му осигурят по-специално:
1. такова възнаграждение, което да обезпечи на всички работници до минимум:
i. справедлива заплата и еднакво възнаграждение за равностойна работа, като за жените се осигурят условия за труд, не по-лоши от тези на мъжете
ii. сносен живот за тях и семействата им съгласно разпоредбите на този пакт
2. безопасни и здравословни условия на труда
3. еднаква възможност за всеки да бъде повишаван в своята работа по никакви други съображения, освен по компетентност и старшинство
4. почивка, разумно ограничаване на свободното време и периодичен платен отпуск и възнаграждение за празнични дни.”
Според този пакт всяка д-ва - страна по него се задължава да действа главно в икономическа и техническа сфера, за да осигури постепенно пълното осъществяване на признатите в този пакт права. Това означава, че една д-ва не се задължава да прилага непосредствено правата, посочени в него, а само да предприема мерки с цел да постигне пълното осъществяване на тези права.
Има някои съображения, които обясняват различията в Международния пакт за гражданските и политическите права и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Защитата на повечето граждански права не изисква икономически ресурси. Когато обаче се касае за икономически, социални и културни права задачите на правителството са сложни, защото те не могат да бъдат напълно гарантирани без икономически ресурси. Ето защо е необходимо сътрудничество м/у държавите.
Тъй като всяка д-ва има различни проблеми и едва ли могат да бъдат намерени две държави с еднакви икономически източници, към различните държави се прилагат различни критерии, за да се констатира дали те спазват поетите с договора задължения.
Този пакт не установява особена система за разглеждане на жалби. Единственото изискване е държавите- членки да предоставят доклади за мерките, които са взели за осигуряване осъществяването на признатите от пакта права. С този пакт не се установява и специален орган, който да се произнася по докладите.
През 1985г. беше създаден Комитет за икономически, социални и културни права, съставен от 18 независими експерта. Така надзорът в/у спазването на пакта е по- ефективен.