15. Прекратяване и спиране на действието на международния договор

-част 5 на ВКПД
-прекратяване на дължащо се на правосубектността на страните по международния договор не се урежда от ВКПД – чл.73. Действието на международния договор е функция на волята на страните, прекратяването също.
-прекратяване – от необходимост да обявят валидност; преустановяване на действието на МД спрямо една или повече държави в съответствие с волята на страните, трябва да се урежда в международния договор, ако не е уреден този въпрос императивно се прилагат нормите на ВКПД – внася сигурност и стабилност
Спиране – временно прекратяване, в един бъдещ момент да бъде възобновен
Недействителност – изобщо да не е породил правни последици
Различни основания за недействителност: 1/ порок във формата при включване, 2/ поради противоречие на норма на МП, в кой момент е възникнала нормата и в кой момент е възникнало противоречието, 3/ недействителност на съгласието – порок във волята
-оспорването на валидността на съгласието и на недействителността – само от ВКПД, се урежда от волята на страните чл.42 т.1
-по отношение на прекратяване и спиране – става по съгласие между страните в съответствие с разпоредбите на договора или по всяко време със съгласието на всички страни - 1/ общо съгласие /денонсиране/ - всяка държава по всяко време да заяви, че иска да прекрати договора – влизат основанията за едностранно прекратяване; ако няма изрични разпоредби той може да е прекратян след съгласие на всички страни за това. Подобно е и при временно спиране на договора; чл.56 ВКПД – няма право никоя държава да излезе от него ако няма съгласие и държавата може да докаже такава възможност за излизане, то тази държава може да излезе от договора
-може 2 държави да прекратят или спрат действието на договора между тях – условия – договора да предвижда това; да не е изрично забранено и да не влияе върху правата и задълженията на другите държави и страни по договора.
-чл.59 ВКПД – прилагане на два договора със сходен предмет; устава на ООН – висш договор, друг договор не може да го отмени
-условия за едностранно прекратяване: 1/съществено нарушаване на договора – чл.60.
-при двустранния договор – т.1 дава право на другата да прекрати договора е изцяло или частично в частта на съществуващото нарушение; т.3 – кое е съществено нарушение – състои се в отказване да се изпълнява договора или нарушаване на разпоредба от договора, която има съществено значение
-при многостранния договор – ВКПД позволява на другите страни: 1/ да спрат или прекратят действието на договора спрямо държавана нарушител, 2/ ако участието е важно, може да прекратят действието изобщо тъй като договора няма смисъл без участието на тази държава, 3/ страна, която особено е пострадала да се позовава – т.2 б.Б на това нарушение и да спре прилагането на договора спрямо държавата на рушител.
-ако договора съдържа разпоредби до спиране и прекратяване те продължават да действат и след прекратяване или спиране на този договор. Всички тези основания за едностранно прекратяване не се отнасят за отношения и разпоредби за защита на права, по отношение на договори за защита на правата на човека и за хуманитарно прави не е основание да не изпълняват задълженията си по отношение на договорите за павата на човека
2/ последваща невъзможност за изпъленение на договора – валидно е когато изчезването на предмета не е възникнало от нарушение на искащата държава, ако е временна – договора само се спира
3/ при коренна промяна на обстоятелствата – да се изключи злоупотреба с тази клауза – чл.62 ВКПД. По принцип не се приема за основание освен в определени случай

Основание за недействителност
Основание за нищожност – 2 хипотези:
1/ абсолютен порок на волята на държава обвързана с този договор – чл.52 ВКПД
2/ сключване на договора в противоречие с императивни норми на общото МП
1/ и 2/ са абсолютни основания за нищожност. Появата на имеративни норми след като вече е сключен международния договор води до недействителност на международния договор и неговото прекратяване – чл.64
Основание за невалидност на съгласието: 1/ недействителност на съгласието поради безусловен порок на волята – двустранния договор се прекратява, а многостранния – не
-принуда – представителя да даде съгласие чл.51
основания за оспорване на съгласието:
-измама или подкуп на представителя на държавата – чл.49 ВКПД
-ако се твърди, че съгласието е дадено по погрешка – условен порок, условията са съществен интерес при обвързване и съществена грешка; държавата да не е спомогнала; държавата да не е била небрежна
Забранява се позоваване на норми от вътрешното право относно компетентността на лицето, което е подписало международния договор.
Последствия от недействителност, прекратяване, спиране – при недействителност разпоредбите на международния договор нямат юридическа сила и не пораждат права и задължения за страните, ако преди установяване на недействителността страните са извършили действия, всяка страна може да иска възстановяване на предишното състояние. Добросъвестните действия не са незаконни освен при измама или други.
Ако договора стане недействителен в последствие страната се освобождава от правата и задълженията занапред, не губят права и задължения до възникване на императивната норма. Прекратяване и спиране – чл.70 и чл.72 ВКПД – тези принципи се прилагат спрямо държавата, която излиза от един многостранен договор, тези последици се прилагат аналогично и при обявяване на недействителност на съгласието само на една държава. Вътрешното право на България препраща към норми на МП, но се изисква същия ред във вътрешен план като при сключване – предложение до МС, съгласуване, решение на МС и акт за денонсиране или излизане на България от международния договор, след уведомление за денонсиране от министъра на външните работи МД спира да действа.