15. Изпълнение върху вземания на длъжника

Вземането на длъжника към трето лице може да е парично или за предаване на вещ. Не е притезание правото за извършване на определено действие. Прави се разлика между вземане на взискател към длъжник и задължението на трето лице.
Вземането на взискателя към длъжника трябва да бъде удовлетворено. Взискателят посочва способа и индивидуализира вземането. Индивидуализиране – например при банковите сметки се иска удостоверение от банката. Налага се запор върху вземането – налагането дава право на съдебния изпълнител ако длъжника не изпълни да пристъпи към ПИ. На длъжника се прави покана за доброволно изпълнение и се изпраща съобщение за запора. Запорът е от момента на поканата за доброволно изпълнение. Той не може да цедира вземането, да го опрощава – тези действия са относително недействителни спрамо взискателя. На третото лице се изпраща запорно съобщение. На него се забранява да изпълни задължениео си към длъжника в ПИ. Ако го направи ще трябва да плати отново. За третото лице запорът е факт от получаването на запорното съобщение. Цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. – съдебният изпълнител ще осъществи друг способ за ПИ върху вещите.
Може третото лице да не плати. Не се предвижда продажба на вземане в ГПК. Взискателят може да поиска да му бъде предадено вземането вместо плащане. В този случй сме изправени пред хипотеза на принудителна цесия. Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.
Ако длъжникът има ИЛ, взискателят с постановление може да се легитимира, но сумите се депозират по сметка на съдебния изпълнител. Ако няма изпълнителен лис взискателят се легитимира с постановлението и води процес.
Запор върху трудово възнаграждение. Чл. 512. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
(2) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
(3) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
(4) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.
(5) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
(6) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
Запорът върху трудовото възнаграждение се вписва в трудовата книжка, само когато вземането е за издръжка. На практика новия работодател няма как да разбере, че има наложен такъв запор, ако не е за вземане за издръжка, затова е предвидена и глобата по чл. 6.