14. Правните дефиниции.

Учението за отношението между право и закон се изразява в това, че не всеки закон е правов, поради това, че може да не отговаря на съответни критерии. Законът е форма за изразяване на правото. В закона се съдържа правото. Той е начин на неговото съществуване. В закона правото се обективира и съществува като обективно право. В този смисъл правото е закон и законът е правото. Правото и законът са едно цяло. Изискванията на закона са изисквания на правото. Неспазването на закона е неспазване на правото и т.н. Най-общо изразено отношението между право и закон, е отношението между съдържание и форма, поради което те са неотделими. Законът винаги е форма на изразяване на правото.
Критериите за качествата на правото са не само естествените права (ЕП), а и всички останали оценъчни явления, които трябва да се отразяват в него по съответен начин. Както свободата, така и справедливостта, нравствеността и т.н. са критерии за качествата на правото. Метаюридическите качества, които съдържанието на закона трябва да притежава, са определящи. Те до голяма степен обуславят формално юридическите му качества. Законът не може да бъде правов или неправов. Правото при правовата държава трябва да отразява в себе си по необходимия начин всички неправови оценъчни явления. Така то получава качеството легитимност. Това означава, че легитимно е това право, което притежава преди всичко необходимите метаюиридически качества.
Легитимността на правото зависи в определена степен и от неговите формални юридически качества. Легитимността е качество, което принадлежи на самото право като явление.
Правовостта не е качество на правото. Правовостта е качество, което правото придава на други явления. Правото, което притежава качеството легитимност, придава правов характер не само на държавата, но и на гражданското общество. Правовостта не се отнася само до държавата като система от държавни органи, т.е. само до нейната институционална същност. Тя се отнася и до субстанционалната и атрибутивна същност на държавата, т.е. до нейното проявление като общност на граждани и система от държавно-политически отношения и връзки.