12. Юридическа аргументация.

Във връзка с дискусията е и книгата на Иерелман, който през 1958 г. издава „Новата риторика”. Той смята, че в съдебните дебати са допустими всички средства. Те са насочени към убеждаване на публиката и са риторика. Той смята, че юридическата аргументация не се подчинява на строги логически правила, защото е обвързана с ценности. Рационалността на процедурите за аргументация се извежда с тяхната убеждаваща сила. Според Иерелман обосноваването чрез позоваване на ценности е било пренебрегвано. Той се опитва да създаде квалификация на неформалните логически аргументи , които се опират на съдържателни връзки по между си. По отношение на съдебната аргументация има 2 аспекта:
1. реална и 2. прагматическа.
Реалната е аргументацията с оглед на истината, която се опира на истинни и релевантни на тезиса основания. Тя използва логически средства.
Прагматическата е аргументацията, където убеждението е нейната цел. Тя търси реализация чрез признаване от публиката. Ако доказателствата са обективно значими трябва да имат убеждаваща сила. Не можем да изключим личностния фактор. В съда доминира реалната аргументация Уловките в съдебната дискусия са набор от средства за постигане на успех в дискусията и за налагане на собствената теза. Уловките са: 1. логически и 2. психологически. Уловките са нарушения на правилата.
Типове грешка:
1. Подмяната на тезиса е частична или пълна, вследствие на разширяване, свиване или на преднамерено отстъпване от него.
2. Предпоставяне на основанието, когато за основание се привличат недоказани, произволно взети мнения.
3. Основна грешка – представянето на лъжлив довод за истина.
4. Кръг в доказателството – когато недоказани доводи се използват в подкрепа на недоказания тезис и обратното.
5. Обърнато доказателство – по малко вероятна мисъл се взема за довод, а тезиса е по-вероятен и по-силно потвърден.
6. Дамски аргумент – избиране на най-нелепото от всички мисли и решения на въпроса с цел да се противостои на нашето и да се превърне в лесна мишена за оборване.
7. Адвокатски довод – използване на невнимателност или разсейване на противника или заблуждение, на което се опираме, за да обосновем своята теза. Софистът задава въпрос, който допуска уклончив или обстоятелствен отговор и използва колебанието в своя полза.
8. Психологически аргумент – насочен е към силата на човека. Има 2 форми: 1. крайно неприемлива - нелепи и остри обиди към опонента; 2. аргумент към човека с оглед обстоятелствата. 3. механично сриване на спора, бягство от спора , позоваването на лъжлив срам. 4. внушението също е психологическа уловка. 5.подмазването на опонента.
Трябва да обхващаме в съзнанието си целия спор, да си изясняваме тезиса пункт по пункт и неговата доказателствена подкрепа. Уловките заемат различно място в различните страни в дискусията. Съдебната дискусия трябва да се стреми към модела на една предметна дискусия, водена с лоялни методи и при еднакви правила за всички страни в нея.