11. Доказателства и опревержение в правото. Дискусията в съда.

Доказването е процедура, която се състои в подбирането на основания или доводи за признаването на определен тезис. Доказателствата са : 1.дедуктивни; 2. индуктивни.
Дедуктивните се делят на ; преки и непреки. При тези доказателства, при които тезиса следва от основанията; следването следователно е предаването на истинността. Преките доказателства –
ако p→ q
p
q

Ако вместо p е аксиома, от аксиомата извеждаме следствие и е приета за истинна, то следствието е истинно. Тази схема се нарича модус фолиус. Непреките доказателства се реализират по 2 начина; 1.допускане на противното . Тук верен е или тезиса или антитезиса. Ако антитезиса е верен, извеждаме следствие от него, а ако следствието не е вярно, то и антитезиса не е верен. Остава да е верен тезиса. Извеждаме следствие което проверяваме. Непрякото доказателство е и разделително.
Индуктивните – при тях тезисът е само вероятен, с оглед на основанията. От тезиса се извежда следствие, но тезиса е вероятен – следователно имаме пряко индуктивно доказателство. Има и непреки индуктивни доказателства или т.нар. индуктивни методи.
Логическите изисквания към доказателството:
1. логически изисквания към тезиса – той трябва да е определен и да не се отстъпва произволно от него в процеса на аргументация.
2. правилата за доводите – те трябва да са истинни и доказани твърдения , независимо от тезиса. Доводите не трябва взаимно да си противоречат и трябва да бъдат достатъчни за извеждане на тезиса. От нарушаването на правилата се получават грешките.
Логическо строго и сигурно може да бъде само опровержението. Потвърждението не е логически сигурно. Потвърждение имаме когато следствието води само до вероятност на тезиса. Карл Попър препоръчва учените да се стремят към опровержения, защото само те са логически коректни. Потвърждението води само до вероятност. Това означава догматизъм, т.е. да приемеш за истинно нещо, което не е доказано. Тезиса не може да бъде логически строго доказан само чрез проверка на неговите следствия. Опровержението в съдебните дискусии няма централно място.
Доказателствата в правото са фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по дадено дело, допринасят за тяхното изясняване и са установени по специален ред. Източниците на доказателствата се наричат доказателствени средства. Доказателствата в логиката се наричат доказване
- дискусията в съда.
Съзнателното използваните логически грешки се наричат софизми или уловки. Целта на рационалната дискусия е решаването на спора според класическата гледна точка. Дискусията според Попър е мит. Според този мит дискусията е общо търсене на истината. Страните в дискусията не трябва взаимно да признават своите доводи. Дискусията е по – плодотворна колкото по-голяма пропаст има между страните. Всеки довод трябва да се подлага на критическа проверка. Главното в рационалната дискусия е плурализма на мнения.