10. Логиката като наука за законите на истинността и правната логика.

Логиката е наука за законите на мисленето. Тя изучава обосноваването на едни твърдения чрез други. Това обосноваване се осъществява по неимперичен път. В структурата на обосноваването има основания и следствия. То се опира на формалната зависимост между основания и следствия. Схеми са обосноваващи структури, които включват някакви промени.
Например 1. ако 1, то 2. Ако е ден, то е светло. Вярно е 1, следователно е вярно и 2. Ако на мястото на 1 и 2 поставим изречение така, че основанията да са истинни, то следствието не може да не е истинно. Схемите, които е това свойство, т.е съхраняването на истинността се наричат валидни.
Например: ако 1, то 2 не е вярно 2, то и следствието не е вярно.

Например, ако 1, то 2, ако 2 е вярно следователно схемата е невалидна.
Логиката се интересува от зависимостта по истинност, която ни принуждава да приемем едни твърдения на основата на други. Истинността се разглежда като съответствие между изречението и реалността. Изречението се характеризира с това, което то означава. Това е състояние на нещата и с неговото значение, което е мисълта в изречението. Като синоними на значение могат да се използват твърдение, съждение, пропозиция. Логиката, която се ограничава до двузначност се нарича класическа.
P, q - променливи, които означават изреченията се наричат пропозиционални променливи.
„p” и “q” – съединително изречение, или в логиката се нарича конюнкция, т.е. едновременно имаме утвърждаване на истинността на изреченията . Фреге е установил стойността на сложните изречения и съставящите ги прости.

P, или/V/ q - се означава дизюнкцията. Има 2 вида дизюнкция – включваща и изключваща, когато е истинна поне едната от двете предпоставки. Включващата и изключващата дизюнкция образуват разделителни изречения. Условните изречения, ако p, то q.
При последната връзка – еквивалентността има равнозначност. Това са логически връзки с две променливи съюзите в езика са логически връзки. Отрицанието се изразява с ~ или не ~ p.

Ако P, то Q, следователно p имплицира q. Логически схеми, които съхраняват истинността се наричат демонстративни. В логиката основанията се наричат предпоставки, а следствието заключение. Третият елемент е правилото, т.е.елементите на логическия елемент са предпоставки, заключение и правило. Ако на мястото на p и q поставим изречения се получава дедуктивно умозаключение. То съхранява истинността. Има и индуктивни умозаключения – те са само вероятни на основата на предпоставките. Логическите закони изразяват основни свойства на човешкото мислене - неговата последователност, обоснованост, непротиворечивост, адекватност. Те са такива изрази, които са истинни за всички стойности на съставящите ги променливи. Логиката има методи, за да установи кои изрази са закони и кои не са. Законите са дедуктивни схеми или умозаключения, при които винаги се съхранява истинността.