10. Сключване на международен договор

Кой сключва международни договори?
-от представители на субектите на МП;
Кои са представители – две категории лица, които могат да представляват държавите при сключване на международни договори:
1/ по характера на функцията си в държавата представляват държавата си – държавния глава, министър председателя и министъра на външните работи – чл.7 т.2 ВКПД.
2/ представители на държавите, които могат да изпълняват само някой действия по сключване на международните договори – ръководители на дипломатическите представителства – посланици, представители на съответните държави в международните конференции и организации за приемане на текста на споразумението /при многотостранните догорови/, текста е само проект на международния договор
3/ упълномощени от съответната страна – следва да се представят пълномощни, в България пълномощните се издават от министерството на външните работи
-чл.7 т.1 ВКПД – възможности без пълномощно да се извършват действия по сключване на международни договори, държавите са се споразумели или това се допуска от съответната държава, практика на държавата /България няма такава практика/
-чл.8 ВКПД – договор без пълномощно /да се предостави допълнително/
-чл.9 /1/ ЗМДРБ, чл.13 /2/ и чл.ч3 /1/ - президента, министъра на външните работи и министър председателя трябва да бъдат упълномощени след решение на МС, но не е нужно да представят пълномощно пред другата страна.
-не се прави разграничение между международни договори и международни сделки, пораждат една и съща юридическа сила.
-разграничение между двустранни и многостранни договори – ВКПД:
*двустранен договор – резултат от волята на две страни, липса на съгласие от едната страна – недействителен или не се прилага, ограничен по действие само по отношение на двете страни
*многостранен договор – зависи от волята на много страни, обхвата и значението са много по-големи, своеобразни законови актове на МП, субектите на правото, които се обвързват с него са самите творци, но имат сила и за много други страни, в определени случай нормите на многостранните годовори обвързват и други правни субекти – например международен договор в областта на правата на човека - например всеобщата декларация за правата на човека от 1948г
-норми на общото международно право – съдържат се най-вече в многостранните договори сключени най-вече под егидата на ООН. Една държава може да оспори норма от такъв договор ако той не е източник на права и задължения. Това, че нормите на ВДПЧ пораждат права и задължения за страните не значи, че е задължително за всички, това е разлика между правнообвързващ документ и политически ефект.
Първоначално се изготвя текста на международния договор, който е предмет на договаряне. Договора се създава в резултат на постигане на съгласие в процеса на преговорите между страните. Съгласието се материализира под формата на съгласуван текст, който представлява завършен проект на МД. Преговорния процес не трябва да бъде неограничен във времето. Във даден момент страните фиксират постигнатото съгласие и потвърждават автентичността на текста – аудентификация, процедура на инициализация /парафиране/ - отбелязват на всяка страница на договора, че това е договорния текст, след това договорът подлежи на подписване и изразяване на съгласие за обвързване. Следва да се определи момента на влизане на договора в сила. Процес на сключване на международния договор:
1/ намерение за сключване на международния договор
2/ изготвяне на проект
3/ преговори за постигане на съгласие по проекта
4/ приемане и аудентификация на договора
5/ изразяване на съгласие на страните за обвързване с договора
6/ влизане в сила на договора
при двустранните договори една държава предлага на друга държава да се сключи договор по даден въпрос, другата държава отговаря дали има интерес, първата предлага текст, втората определя изменения и се провеждат преговори. След посписване – окончателно съгласие на страните чрез ратификация на договора; прилага се процедурата по влизане в сила – става чрез размяна на ноти, че вътрешноправните изисквания за влизане на договора в сила са изпълнени.
-влизане в сила под отлагателно условие – след 30 дни; могат да влизат в сила след изтичане на определен срок
-влизане на договора в сила – чрез размяна на ратификационни документи
Сключване на МД е различно от влизане в сила. Най-често двата момента несъвпадат, възможно е и влизане в сила от момента на сключване на международния договор. ВКПД разграничава статута на участниците – държави и други субекти на МП /по нататък в лекцията/ ВКПД разграничава в чл.2:
1-участваща в преговорите държава – участвала в договарянето на текста на МД, но това не означава, че тя трябва да подпише МД
2-договаряща държава – тази държава освен, че е участвала в договарянето на текста се е и съгласила да бъде обвързана без оглед дали МД е влязъл в сила
3-страна – договаряща страна, за която договора е влязъл в сила
4-трета държава
ЗМДРБ – първа фаза е подготовката за сключване на международния договор – две възможности: България или друга страна изготвила проекта за МД първа фаза – изготвяне на проекта или получаване на проекта. Проекта се придружава с доклад, който обосновава необходимостта от сключване на договора /в МС/
Какво трябва да включва доклада – от ЗМДРБ. Проекта на договора и проекта на доклад се съгласуват от всички министерства и ведомства, след това се разглеждат от МС и определят текста на договора, назначава се ръководител на делегацията за водене на преговори и подписвания на договора, с това приключва подготовката за сключване на международния договор и се преминава към сключване на МД.
Провеждат се преговори или при присъединяване към многостранен договор само се изразява съгласие за обвързване с международния договор. ВКПД – няколко начина за изразяване на съгласие – ратификация, приемане, потвърждаване, подписване на договора и т.н. /чл.11/ сходни са процедурите и с международните отношения. Подписване без последваща ратификация – с полагане на подпис държавата изразява окончателно съгласие за обвързване следва влизане в сила на МД, освен ако е предвиден отлагателен срок
Ратификация по българското право е удобряване на текста за договор със закон – това е пройзнасяне по условията по обвързването, в международен план ратификацията е валидно изразяване на съгласие на държавата да се обвърже с договора, което се удостоверява с документ – ратификационна грамота или ратификационнен инструмент. В международното право ратификацията се извежда чреж размяна на ратификационни грамоти или депозиране на ратификационен инстумент при депозитаря. Ратификацията във вътрешното право е различна при тази в международнота право. Ратификацията във вътрешното право приключва с влизане в сила на договора за ратификация от момента на депозиране на ратификационния документ е осъществена ратификация по международното право. При двустранните договори не е задължителна ратификацията, при многостранните договори е задължително депозирането на ратификационен документ. Депозитарят трябва да уведоми, че ратификацията е извършена.
Депозиране – два начина: с дипломатическа поща да се изпрати документа до съответния депозитар или среща на представителя със секретаря или генералния секретар на организацията. Изготвя се протокол и се връчва на страните.
Процедура на приемане – държавния глава изразява съгласие или парламента. България няма.
Присъединяване – за договор, който е влязъл в сила. Тук няма процес по подписване, а се депозира документ, който изразява съгласие за обвързване. Изготвя се инструмент за присъединяване.
Утвърждаване – окончателното обвързване се изразява от МС с решение, у нас + инстумент за потвърждаване или нота.