1. Уводни думи

Икономическата трансформация, която беше извършена през изминалите тринадесет години в нашата страна, оказа силно влияние върху състоянието на културната дейност и най-вече върху нейното финансово осигуряване и поддържане. Новите икономически реалности, наложиха преосмисляне на завареното законодателство, касаещо културата и културната политика и по-специално правните механизми, които регулират финансирането на културните организации и институти, читалищата, музеите и паметниците на културата. Някои от тях се усъвършенстваха, други отпаднаха, като неподходящи при новите условия, а трети бяха създадени под влиянието на развитите западни законодателства (главно под влиянието на законодателството на страните от Западна Европа).

Именно тези финансовоправни механизми представляват предмет на анализ в следващите редове.

Съгласно чл. 23 от Конституцията на РБългария държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство. Израз на тази грижа представлява изработването на редица нови закони. Например, Закона за закрила и развитие на културата и Закона за народните читалища.

Освен изработването на нови нормативни актове, в процеса на реформиране бяха изменени и допълнени и заварени такива, като например Закона за паметниците на културата и музеите и Закона за творческите фондове.