8. Използване на произведенията

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ. Основното имуществено право на автора съгласно чл. 18 от ЗАПСП е изключителното му право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, когато ЗАПСП предвижда друго. В повечето случаи авторът не пристъпва към самостоятелно използване на произведението си, а се обръща към някой ползвател (издателство, театър, телевизионен канал, радиостанция, театър, опера и др.) и му разрешава използването на произведението срещу някакво възнаграждение. Разрешението се дава с договор, наречен авторски. При него едната страна е носителят на авторското право, а другата – ползвателят и има за предмет прехвърлянето в някаква степен и при определени условия на правото за използване на произведението.

Двата основни признака, които характеризират авторските договори, са : 1. техният предмет, който може да бъде само прехвърлянето на някакво авторско правомощие, свързано с произведение на литературата, изкуството и науката, и 2. срочният им характер – до 10 години.

Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато ЗАПСП предвижда друго. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение. Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица. Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица. Отстъпването на изключително право се извъпшва изрично и писмено. Ако такава уговорка липсва, приема се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението. Когато в договора не е уговорен срок, приема се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата – за пет години. В случаите, когато в договора не е уредена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, законодателят е приел, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

ЗАПСП в чл. 37, ал. 1 предвижда, че договор, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които би създал докато е жив, е нищожен. Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до 10 години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за 10 години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.

По принцип авторските договори са възмездни. Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването, еднокранта сума или по друг начин. Когато възнаграждението, определено като еднократна сума се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако между страните не се постигне съгласие, спорът се решава от съда по справедливост.

Законът дава възможност, ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или от деня на предаване на произведението, когато това е станало след сключването на договора.