6. Времетраене

Минималният срок, установен в Бернската конвенция за закрила на художествените и литературните произведения от 1886 г., за времетраене на авторското право е животът на автора плюс 50 години. Така беше и у нас до измененията в ЗАПСП от 2000 г. С Директива 93/98/ЕИО от 29.10.1993 г. Европейската общност установи нови, по-дълги срокове, като основният обхваща живота на автора плюс 70 години. Съгласно тази Директива всички държави-членки на Евросъюза коригираха законодателствата си до 01.07.1995 г. с тези разпоредби. Това направи и България през 2000 г.

- Според чл. 27 от ЗАПСП авторското право се закриля, докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт. Когато произведението е създадено от двама и повече автори, срокът от 70 години запачва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

- Авторското право върху произведение, използвано анонимно или под псевдоним, продължава 70 години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилага генералното правило на чл. 27 от ЗАПСП (чл. 28).

- Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало съгласно чл. 14 (т.е. ако произведението е било създадено в рамките на трудово правоотношение, авторското право ако не е уговорено друго принадлежи на работодателя), срокът е 70 години след разгласяването на произведението. Ако в този срок се установи авторът, се прилага генералното правило на чл. 27 от ЗАПСП (чл. 28а).

- Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма. (чл. 29).

- При сборни произведения – енциклопедии, периодични издания, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други, срокът е 70 години след публикуването им. За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът се изчислява за всеки от тях поотделно.

- За произведения, които не са били публикувани до изтичане на срока на времетраене на авторското право, а се разгласяват след това, срокът е 25 години след разгласяването. Лицето, което е разгласило произведението, може в такива случаи да се ползва през това време с всички имуществени авторски права, посочени в чл. 18 от ЗАПСП. (чл. 34а).

Всички срокове посочени в чл. 27 до 30 започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадено, съответно разгласено или публикувано произведението.

След изтичането на срока на времетраенето на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно. Съгласно чл. 34 от ЗАПСП за вечни времена остава само задължението при всяко използване на произведението да се посочва името на автора и съответно псевдонимът, както и да се запазва целостта на произведението.