6. Погасителна давност и преклузивни срокове

Правоотношенията не са вечни. Те възникват, развиват се, но се и погасяват в течение на времето. Времето има правно значение, което се проявява в различни насоки: изтичане на определен период от време поражда права, в други случаи - задължения, в трети - погасява правоотношения или прекратява възможността от пораждане на такива отношения и пр.
Едно от проявленията на времето е погасителната давност. Тя представлява в гражданското право" бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване".6 От определението е видно, че погасителната давност не заличава самото съществуване на субективното право, а само искане за неговото принудително осъществяване, главно по съдебен ред.
Принципът на давността не е абсолютен. Той търпи изключения. Напр. не тече давност спрямо: право на собственост (освен на движими вещи); право на иск за делба на имущество; вземанията на държавата за данъци. Общата погасителна давност в гражданското право е пет години, но са налице и специални, по-кратки, давностни срокове за конкретно посочени права.
Давността се прилага в наказателното право в два вида: а/ давност за наказателно преследване. Тя се изразява в изключване на наказателно преследване, когато не е възбудено в продължение на определено време от извършване на престъплението; б/ давност за изпълнение на наложено наказание - наказанието не се изпълнява когато е изтекло определено време от неговото влизане в законна сила.
В административнонаказателното производство давността се прилага в три посоки: не се образува такова производство ако не е съставен акт за установяване на нарушението в определен срок от откриване на нарушението; ако е изтекъл срок от извършване на нарушението, а образувано производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в определен срок от съставяне на акт (чл.34 ЗАНН).
В трудовоправните отношения дисциплинарни наказания за дисциплинарни нарушения се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Давностните срокове се различават от друг вид погасителни срокове- преклузивните. При първите се погасява искането за принудително осъществяване на субективни материални права, а изтичането на преклузивните срокове заличават самите права, за които се отнасят. Погасителната давност може да се спира и прекъсва при определени от закона предпоставки, преклузивните срокове нямат такива възможности. Преклузивни са обикновено процесуалните срокове за: обжалване на индивидуални административни актове; на съдебни решения и присъди; молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения и за възобновяване на административнонаказателни производства; тъжби за образуване на наказателни производства от частен характер и др.