5. Съдържание на авторското право

А. Съдържанието на авторското право представлява съвкупност от отделни права (правомощия), които дават възможност на автора да осъществи едно или друго действие с произведението си. ЗАПСП дели авторските права на неимуществени и имуществени. Това деление е условно. Неимуществените субективни авторски права са уредени в чл. 15 и следващите от закона, а имуществените – в чл. 18 и следващите. Изброяването, което е направил нашият законодател е изчерпателно. Както вече беше отбелязано, авторските права възникват със самото създаване на произведението, но обикновено те не се упражняват едновременно (практически е невъзможно), а по отделно.

I. НЕИМУЩЕСТВЕНИ АВТОРСКИ ПРАВА.

Чл. 15 от ЗАПСП посочва следните видове неимуществени права:

1. Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор. А тези обекти са: филми и други аудио-визуални произведения; произведения на архитектурата; проекти, схеми, карти, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.

2. Авторът има право да иска признаване на неговото авторство върху произведението.

3. Авторът има право да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.

4. Авторът има право да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението.

5. Авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство.

6. Авторът има право да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица.

7. Авторът има право на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в ЗАПСП.

8. Авторът има право да спре използването на произведението, поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.

Ако собственикът на произведение на архитектурата реши да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, авторът няма право да се противопостави на това му желание, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

ЗАПСП забранява отчуждаването само на две от горепосочените неимуществени права – за признаване на авторството (т.2) и за поставяне на името (т.4). Останалите шест права могат да се отчуждават само изрично и в писмена форма.

След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право законът предвижда, че неимущественит права, с изключение на правото да се променя произведението (т. 6) и правото да се спре използването на произведението поради промени в убежденията (т. 8), се упражняват от наследниците на автора. Чл. 34 от ЗАПСП предвижда, че правата по чл. 15, т. 4 и 5 са безсрочни, т.е. те трябва да бъдат спазени и след изтичане на срока на закрила за цялото авторско право, а именно : правото на име и правото да се запази целостта на произведението, правото на противопоставяне срещу всяко изменение на произведението.

II. ИМУЩЕСТВЕНИ АВТОРСКИ ПРАВА.

Според чл. 18 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които законът предвижда друго. За всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид авторът има право на възнаграждение. Размерът на това възнаграждение според § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП се определя чрез свободно договаряне между носителя на авторското право и ползвателя.

Под “използване” законът има предвид следните действия:

1.Възпроизвеждане на произведението. Според § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП възпроизвеждане на произведението означава прякото или непрякото му размножаване в един или повече екземпляра, изцяло или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител.

2. Разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението. По смисъла на § 2, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП разпространението се изразява в продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложение за продажба или даване под наем на оригинали и екземпяри от произведението; даването под наем или в заем на произведение на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не означава разпространение по смисъла на закона.

След измененията на ЗАПСП от август 2002 г., които са в сила от 01.01.2003 г., законодателят въведе един нов чл. 18 а, който визира прекратяването на правото на разпространение. Според ал.1 първата продажба или друга сделка на територията на Република България, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на нейна територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Тази разпоредба не засяга правото на следваща продажба по чл. 20 от ЗАПСП. Освен това разпоредбата на ал. 1 не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право.

3. Публичното представяне или изпълнение на произведението. ЗАПСП не съдържа определение на понятията “публично представяне” и “публично изпълнение”, но теорията и практиката дават такова. Публичното представяне означава сценично изпълнение на произведения, предназначени за сцена – пиеси, опери, оперети, балети, пантомими, шоупрограми (законът ги нарича драматични, музикално-драматични, хореографски и пантомимични произведения – чл. 3, ал. 1, т. 3). Публичното изпълнение означава изпълнение на едно музикално или литературно произведение на каквото и да е достъпно за публиката място – на концерт, в заведения за хранене и забава (ресторант, бар, сладкарница, дискотека, павилион и други), в обществени транспортни средства, на модни ревюта, балове, изложения и други. Във всички тези случаи представянето или изпълнението трябва да бъдат осъществени на общодостъпни места, с възможност да бъдат възприети от неограничен кръг от лица.

4. Излъчването на произведението по безжичен път. Съгласно § 2, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП касае се за излъчване на произведението по радио или телевизия по наземен път, както и изпращането му чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята с оглед то да бъде прието било пряко или индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата.

5. Предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство. Последните постижения на техниката позволяват мощни разпръсквателни организации да излъчват денонощно програми, които се изпращат от наземни станции до изкуствени телекомуникационни спътници, откъдето сигналите се препращат към други наземни станции, а оттам чрез кабели се получават от абонатите. Такава е схемата на “спътниковата телевизия” – първата фаза и “кабелната телевизия” – втората фаза. Двете фази могат да функционират поотделно и независимо една от друга. Не са малко и кодираните програми, при които абонатът, за да може да гледа дадена програма трябва да разполага със специално декодиращо устройство, което се получава срещу заплащането на определена такса. Пример за това е филмовият канал НВО.

ЗАПСП съдържа две разпоредби, които засягат комбинацията между спътникова и кабелна телевизия. Според ал. 1 на чл. 21 разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване. След измененията от август 2002 г. (бр. 77 на ДВ) чл. 21 има и втора алинея, която е в сила от 01.01.2003 г. Според нея извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение чрез кабел или друго техническо средство, едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права.

Втората разпоредба е в чл. 22 от ЗАПСП – разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за изпращане на произведението от излъчващата организация чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята по начин, позволяващ приемането му било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Това е допустимо при положение, че се приема чрез организация-посредник само ако авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение. Когато сигналът е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.

Параграф 2, т. 11 от Допълнителните разпоредби съдържа определение на понятието “декодиращо средство”: всяко устройство, апарат, механизъм или декодираща карта, които са конструирани или специално приспособени, за да позволят самостоятелно или в комбинация помежду си достъп до кодиран сигнал във вида му отпреди кодирането. А т. 12 на същия параграф дефинира понятието “кодиран сигнал”, а именно: всеки радио- и телевизионен сигнал, излъчван, предаван, преизлъчван и препредаван чрез каквито и да са технически средства, чиито характеристики са умишлено изменени с цел да се ограничи достъп до него само за определена аудитория.

6. Публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. Законът има предвид публични изложби и експозиции на публични места.

7. Превеждането на произведението на друг език.

8. Преработката на произведението. Във връзка с производните (вторичните) произведения бе изяснено какво представлява преработката. Разрешението да се извърши преработка може да бъде поискано от автора, не само от лицето, което извършва преработката, но и от ползвателя на преработеното произведение. И двамата отговарят солидарно пред автора. Отговорност ще се носи, когато преработката стане достояние на неограничен кръг лица. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение.

9. Реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен. Следователно правата на архитекта по един архитектурен проект могат да се нарушат само, когато се построи нещо по него.

10. Предлагането по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.

11. Вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведини законно или в нарушение на правото по т. 1 на чл. 18. Тази точка е нова от август 2002 г. (бр. 77 на ДВ), в сила от 01.01.2003 г.

Използване по т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.