4. Субекти на авторското право

I. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Според чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в предвидените от закона случаи. Понятията “автор” и “носител на авторското право” не винаги съвпадат, защото след смъртта на автора авторските права не се прекратяват, а преминават за определен период от време върху наследниците на автора. Именно наследниците стават носители на авторските права, без да са автори. В предвидените от закона случаи и юридическите лица могат да бъдат носители на авторското право, но не могат да бъдат автори, понеже творческата дейност е присъща само за физическите лица. Като примери могат да се посочат периодичните издания като цяло; компютърните програми, създадени в рамките на трудово правоотношение. В тези случаи авторското право за юридическите лица възниква по изключение.

ЗАПСП въвежда една презумпция за авторство. Според нея до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. Това предположение е оборимо, т.е. всеки може да докаже, че е автор на дадено произведение, независимо, че върху него е изписано друго име. Тази презумпция може да се приложи само за доказване на това кой е първичен носител на авторското право. Затова издатели и продуценти не могат да се ползват от нея.

Когато авторът на едно произведение не желае да разкрие истинското си име, ЗАПСП му дава възможност да си послужи с псевдоним или изобщо да не посочва име (анонимно). В тези случаи до разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението. Това не се отнася за случаите, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

II. СЪАВТОРСТВО

То предполага произведението да е създадено от две или повече лица, които стават негови съавтори. Те трябва да са участвали в самия процес на създаване на произведението, между съавторите трябва да има съгласие, скрепено с договор или мълчаливо. Съавторството бива делимо и неделимо. Най-често делимото съавторство се наблюдава при създаването на един учебник, защото при него всеки съавтор е изготвил част от произведението и тази част може да бъде обособена. При неделимото съавторство не може, поне за трети лица, да се прецени приносът на всеки един от съавторите. Пример за това са съвместните статии.

В резултат на съавторството възникват и редица правни последици :
- за всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда;
- след като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин;
- възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите;
- когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.

III. КОЛЕКТИВНО СЪЗДАВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Когато две или повече лица създават произведение, при което всеки е работил самостоятелно и е създал свое произведение, но всичко това е било с цел да се създаде едно общо, колективно произведение. Пример за колективно създадени произведения са вестниците, списанията, енциклопедиите. Авторите на отделните материали не стават съавтори на колективното произведение, а носител на авторското право върху него като цяло е лицето, което е осигурило създаването и издаването на произведението – например издателят на съответното периодично издание.

IV. СЪСТАВНО СЪЗДАВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Когато едно лице подбира произведения, създадени преди това от други лица и със съгласието на тези лица, но без тяхно участие, създава ново съставно произведение – сборник, антология, библиография, бази данни.

V. ПРОИЗВЕДЕНИЕ, СЪЗДАДЕНО ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Според чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в закона не е предвидено друго. А чл. 14 от ЗАПСП предвижда, че ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. По силата на чл. 41 при всички случаи извън точно посочените в закона, авторът – наемен работник, си остава носител на авторското право и това не може да се променя по договорен път между работодателя и работника. Чл. 14 дава възможност на страните по трудовия договор да определят кой ще бъде носител на авторското право върху компютърните програми и базите данни, създадени в рамките на този договор, и ако изрично не са уговорили това, носител ще бъде работодателят.

Ал. 2 на чл. 41 дава на работодателя изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. А ал. 3 на същия член предвижда възможност, когато трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението, се окаже явно несъразмерно на приходите на работодателя от използването му, авторът да може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост. Целта на законодателя е била да се попречи на работодателя да се обогатява несправедливо за сметка на автора-наемен работник, като се възползва от това, че някои произведения с течение на времето повишават стойността си значително.

VI. ПРОИЗВЕДЕНИЕ, СЪЗДАДЕНО ПО ПОРЪЧКА

Правната уредба на тези произведения е в чл. 42 от ЗАПСП. Правилото е, че авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора не е уговорено друго. Ако в договора за поръчка не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано, но не и без заплащане на възнаграждение. Такова обикновено се уговаря в договора, но и да не е било уговорено, пак се дължи. В чл. 42 не се дава възможност на автора да иска промяна в уговорената цена поради явна несъразмерност с печалбата на поръчващия. Видно е, че страните по договора за поръчка могат да уговарят различни варианти относно авторското право върху произведението, създадено съгласно поръчката.

VII. СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ СУБЕКТА /НОСИТЕЛЯ/ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

1. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ ПРЕВОДИ И ПРЕРАБОТКИ. Авторското право върху преводи или преработки принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение. Понеже се касае за възникване на авторски права върху едно вторично (производно) произведение, оттук произтичат и редица последици:
- авторите на оригиналните (първичните) произведения не могат да имат авторски права върху преводите или преработките, макар че последните не могат да бъдат извършени без тяхно съгласие;
- правата на авторите на съответното вторично произведение не трябва да накърняват правата на авторите на първичното произведение;
- за създаване на вторичното произведение е необходимо съгласието на автора на първичното;
- всяко използване на вторичното произведение изисква съгласието не само на неговия автор, а още и съгласието на автора на първичното;
- авторът на първичното произведение може да го използва без съгласието на автора на вторичното.

2. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ И ЕНЦИКЛОПЕДИИ

Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Колкото се отнася до авторското право на включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техния автор. По този начин се урежда авторството върху т.нар. колективни произведения.

3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ СБОРНИЦИ, АНТОЛОГИИ, БИБЛИОГРАФИИ И БАЗИ ДАННИ

Авторското право върху сборници, антолигии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Освен това авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори. Изброените в чл. 11 от ЗАПСП произведения се наричат съставни. Носителят на авторското право върху тези произведения се нарича съставител, който може да бъде само физическо лице. Освен това, за включването на произведения или части от тях в такова съставно произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго. Например всеки автор на включеното в един сборник произведение може да се разпорежда свободно с него като самостоятелно произведение, но когато то е част от сборника, се подчинява на неговия режим.

4. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ РЕЧНИК

ЗАПСП от 1993 г. в пъроначалната се редакция постави речниците редом със сборниците, енциклопедиите, антологиите, библиографиите и базите данни. В тези случаи авторското право принадлежи на съставителя. От май 2000 г. речниците отпадат от текста на чл. 11, ал. 1 и преминават отново към общия режим на литературните произведения. Следователно носител на авторското право върху тях е авторът им. Понятията “автор” и “съставител” при речниците се припокриват. Правата и на двете фигури са едни и същи, с изключение на времетраенето на авторското право – при автора е значително по-дълго отколкото при съставителя.

5. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО И АРХИТЕКТУРАТА

Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. Собствеността върху материала, от който е направена вещта, не превръща собственика в носител на авторското право върху нея. Затова художникът не престава да е носител на авторското право върху картината си и след като я продаде, а дори и когато купувачът я продаде на трето лице. Чл. 20 предвижда при повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продан авторът има право да получи възнаграждение в размер 5% от продажната цена, ако не е уговорен по-висок процент. Посредникът или организаторът на разпродажбата е длъжен да уведоми автора в двумесечен срок от продажбата на произведението и да му заплати дължимото възнаграждение пряко или чрез организация за колективно управление на авторски права, както и да му предостави информация за цената, на която е откупено произведението. Авторът и организацията за колективно управление на авторските права са длъжни да не разгласяват така получената информация, ако новият собственик е пожелал това. Следователно правото на допълнително възнаграждение при следваща продажба се отнася само за произведения на живописта, скулптурата и графиката, а авторите на другите произведения на изобразителното изкуство и на архитектурата са изключени.

6. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ ПОРТРЕТИ

Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение законът дава възможност между автора и изобразеното лице да се уговорят условия. И при двата вида портрети – на фотографията и на изобразителното изкуство – има колизия на права – между автора и изобразеното лице. Първият е носител на авторското право, а вторият – на правото на собственост върху вещта.

7. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИО-ВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Авторското право върху филм или друго аудио-визуално проиведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператара. Те се явяват съавтори и действат съвместно. От август 2002 г. (ДВ, бр. 77), в сила от 01.01.2003 г. текстът на чл. 62, ал. 1 от ЗАПСП съдържа допълнението, че при анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът. Всички лица, които са носители на авторски права върху произведения, включени във филма, запазват своите права върху тези произведения, но нямат права върху филма като цяло. Чл. 62, ал. 2 от ЗАПСП посочва кои са тези лица: авторът на музиката; авторът на диалога; авторът на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение; авторът на сценографията; авторът на костюмите; авторите и на други произведения включени в него. Следователно филмът е съставно произведение от особен тип, при което част от използваните произведения са създадени специално за него, но авторите им не стават съавтори на новото произведение. По смисъла на ЗАПСП продуцент е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му. И двете групи автори – по ал. 1 и ал. 2 – сключват договори с продуцента и имат право на възнаграждение. В повечето случаи режисьорът, сценаристът, операторът и художникът-постановчик прехвърлят правото на използване на филма на продуцента и от този момент нататък имат пред останалите автори само това предимство, че според чл. 65, ал. 1 само те и композиторът (лице от втора група) имат право и на отделно допълнително възнаграждение за всеки вид използване на филма.