4. Недействителност на юридическите действия

Някои неправомерни действия пораждат не само отговорности, но и собствената си недействителност. Такъв риск съществува за правните актове. Недействителността е детайлно регламентирана в сферата на облигационните отношения. Договорите отразяват интересите на страните; те се сключват за да удовлетворят тези интереси. Но за да изпълнят своето предназначение, те трябва да отговарят на законните изисквания и да избягват онези признаци, които ЗЗД въздига като пороци.
Недействителността се проявява във формата на нищожност и унищожаемост. Нищожният договор не може да поражда правни последици. Тази невъзможност е начална, от сключването му. Всеки може да се позове на нищожността. За нея правилата на давността не се прилагат. Не е задължително нейното установяване и обявяване по съдебен ред, но е възможно съдът да е сезиран с такъв спор. Спорът може да бъде повдигнат по всяко време, вкл. и във форма на възражение при съдебно производство от друг характер. Нищожният договор не може да се санира (заздрави, укрепи); той може да се сключи отново, като избегне допуснатите пороци. Нищожността е най-радикалната реакция на правото спрямо неодобряваните от него клаузи и форми на договорите.
Налице са законово определени основания за нищожност на договорите:
- противоречие със закона, вкл. с подзаконов акт, който има императивен характер. Не са от значение нито причините и мотивите, нито степента на погазване на закона. Достатъчен е обективно установения факт. С това се защитава принципът на законността, който има всеобщо и всеобхватно действие.
- заобикаляне на закона - когато деянието цели и постига един резултат, който не е позволен от закона. Любен Василев приема, че при заобикаляне на закона има несъответствие между цел и правна форма, извършване на правни сделки не за типичните им, присъщи непосредствени цели, а за други неприсъщи, но преследвани от страните противозаконни цели. Например, едно лице, което по силата на закона не може да купи даден имот от определен продавач, упълномощава чрез скрито пълномощие друго лице да го купи от свое име, но за негова сметка, а след това го "купува" от скрития пълномощник.
- накърняване на добрите нрави - когато договорите засягат общоприетите морални норми. В този кръг са и договорите върху неоткрити наследства - докато е жив наследодателя не е морално бъдещите наследници да се сговарят за бъдеща подялба на оставеното от него имущество.
- невъзможен предмет, което води до начална невъзможност за изпълнение (например, договор с предмет погинала вещ).
- липса на съгласие - когато не е налице действителна воля на лицето да създаде, измени или погаси едно правоотношение (при волеизявление, направено на шега, при сключен договор под въздействието на насилие).
- липса на предписаната форма. Касае се за избягване на задължителна форма, такава, която законът е определил като условие за действителността на договора (например, собственост върху недвижим имот се прехвърля само във формата на нотариален акт или на договор, който по силата на закона се приравнява на него).
- липса на основание, при т.н."каузални сделки", за които се изисква доказване на причината за тяхното сключване. Липсата на основателна, разумна причина показва, че целта на договора е друга, волеизявлението е насочено към други последици. В литературата се дава пример с прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на младо, здраво и с материални възможности лице.
- привидни договори - когато лицата сключат договор за да създадат правни последици, които всъщност не желаят да настъпят. Това може да се прави по различни мотиви, най-често за избягване на имуществени отговорности (прехвърля се собствеността на имот за да се избегнат тежести върху него-възбрана, ипотека и пр.). За разлика от такива договори, които са абсолютно симулационни, има и такива, които се съпровождат от друг договор, чиито правни последици са желателни за страните. Например, едно лице извършва "безпарична " продажба на имот, като с нотариалния акт за продажба прикрива действителната воля и общото намерение на страните да се осъществи дарение на имота.
- липса на представителна власт - когато едно лице е действало като представител на друго лице, без да е овластен от него, договорът е нищожен. Като изключение от общото правило той може да бъде саниран с последващо съгласие, потвърждение на представеното лице.
- липса на дееспособност - която води до нищожност поради липса на съгласие или липса на проявена воля, което е типично за сделките на малолетни лица, особено когато те засягат обекти със значителна стойност. В останалите случаи се поставя въпроса за унищожаемост на сделките.
Унищожаемите сделки пораждат последици, те предизвикват правни действия, но те могат да бъдат отменени. Това става по съдебен ред, по искане на заинтересованата страна или под формата на възражение по разглеждано дело от друг характер. Искът може да се заведе в тригодишен срок от възникване на основанието за него, детайлизирано в чл.32 ал.2 ЗЗД. За възражение давностен срок не тече. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му чрез писмен акт или чрез доброволно цялостно или частично изпълнение на задълженията по него.
Основанията за унищожаемост са следните:
- грешка- налице е едно заблуждение относно фактическия състав на един договор или в по-широк смисъл - на една правна сделка. Лицето, което прави волеизявление, действа съобразно погрешната си представа за обекта, за който то се отнася, убедено, че тази представа съответства на действителността. Не е налице грешка като основание за унищожаемост на сделката ако, лицето е съзнавало правилно обекта на съгласието, но е постъпило неправилно, взело е погрешно решение и съобразно него е сключило сделката.
Грешката може да бъде до начина на волеизявлението (по невнимание се подписва договор, който при внимателен прочит не би се подписал). Най-много грешки се допускат относно съдържанието на договора. Те могат да бъдат относно самия характер на сделката (страната мисли, че сключва договор за изработка, а той се оказва за продажба на готова вещ). Налице е грешка и в предмета (волеизявлението за покупка на златен предмет, а той се оказва позлатен), също - в лицето (едната страна мисли, че се договаря с определено лице, а то се оказва друго) или в качеството (количеството) на предмета на сделката.
По принцип всяка грешка води до възможност за нейното унищожаване. Но има случаи, при които това може да стане само при наличие на съществена грешка.Грешката в предмета трябва да се отнася до негови съществени качества, а грешката в личността има значение само ако договорът е сключен с оглед личността- например, договор за изпълнение на един артист, който се оказва друг, а не този, с който другатa страна е искала да преговаря и да го сключи; също - договор за закупуване на една картина от определен художник, който не се оказва същият. Грешката при пресмятанията подлежи на поправяне и не е основания за унищожаване на договора. Но при продажба на недвижим имот купувачът може да се откаже от договора, ако е налице грешка в пространството с повече от една десета в негова вреда (чл.210 ЗЗД).
- заплашване - когато едната страна е принудена от другата страна да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Заплахата може да се отправи и от трето лице, но спрямо същия договор. Съдържанието на заплашването може да се извлече от нормата на чл.144 ал.1 от НК. То се изразява в закана да се извърши престъпление спрямо личността на страната по договора или спрямо негов имот, както и спрямо личността и имота на негови ближни. Съобразно чл93 т.10 на НК "ближни" са съпрузите, възходящите (родители, дядо, баба и т.н.), низходящите (деца, внуци и т.н., вкл. осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до четвърта степен - леля, чичо, вуйчо, племенник, първи братовчед). Самото заплашване трябва да се обективира така, че да възбужда основателен страх от осъществяване на престъплението. Но е възможно да е налице заплашване и извън рамките на посочената наказателна норма. То има по-широк обсег при разглеждането му като основание за унищожаване на договор. Заплахата може да бъде насочена и към друго неправомерно деяние (от гражданскоправен, административноправен, дисциплинарноправен или морален характер) и даже към правомерно действие, което не се желае от заплашената страна поради това, че би накърнило нейните интереси. Заплахата не се влияе от формата- тя може да е отправена лично, директно, по телефона, анонимно и пр. Не е от значение и целта на заплахата - възможно е чрез нея да се търси сключване на обикновен договор, който би бил изгоден и за двете страни. Основното е, че чрез заплашването се посяга на свободата на волята на страната, правото и сама да реши дали да сключи договора.
- измама- когато едната страна е подведена от другата да сключи договора, чрез умишлено въвеждане в заблуждение относно факти, които имат значение при формиране на мотивацията на страната (напр. относно качествата на предмета на договора) и се отнасят до фактическия състав на сделката.Измамата може да бъде осъществена и от трето лице. Въвеждането в заблуждение може да се извърши чрез активни действия (разговори, предоставяне на неверни данни и пр.), но и чрез пасивни подходи - премълчаване на факти, в които измаменият е влязъл в заблуждение, но тяхното истинско съдържание е известно на измамника. Това заблуждение се използва съзнателно, без да се разкрива, за да се сключи договорът. Друг нюанс е, въведеното по самостоятелен път в заблуждение лице да бъде мотивирано да сключи целената сделка чрез активното му поддържане.Измамата по смисъла на чл.29 на ЗЗД се отличава от тази по Наказателния кодекс (чл209) главно с оглед на целта, която тя преследва. За да е налице престъпление, възбуждането, поддържането или използването на заблуждението трябва да има користна цел. Деецът извършва деянието за да набави за себе си или за другиго имотна облага. Гражданскоправната измама не изисква такава цел.
- невъзможност да се разбират или ръководят действията при сключване на договора от дееспособно лице. В този случай едно дееспособно лице е изпаднало временно в състояние на недееспособност, например поради болест, пиянство, под влияние на наркотици, безсъзнателно състояние и пр. При такива ситуации лицето е действало без разумение или без възможност да управлява поведението си и да защитава правата и интересите си.
- крайна нужда - сключване на договор при явно неизгодни условия. Обикновено такива договори се сключват от лица, които имат крещяща нужда от материални средства за да удовлетворят бързи, неотложни потребности (при болест,алкохолизъм, наркомания). Тогава те прибягват до продажба, замени и др. на имущество за цена и модалитети, които далеч не отговарят на истинската му ценност.
Недействителността се проявява в административноправните отношения. За да породи редовно действие административният акт трябва да бъде законосъобразен от гледна точка на неговото съдържание, целта на законодателя, компетентност на органа, който го издава, спазване на процедурата по издаването му, установената за него форма.
Налице е нарушение на закона, когато той пряко се нарушава или когато се прилага при липса на законоустановени условия. Когато не се съблюдава целта на закона, се говори за превратно упражняване на власт (напр. изготвя се и се утвърждава градоустройствен план по начин да обслужва еднолични или групови интереси). Формата на актовете съставляват външния образ на административното волеизявление. В редица случаи тя е законово фиксирана - напр. наказателно постановление, заповед, решение и пр. и не може да бъде измествана от друга форма. Въпросът е свързан с процедурата, производството по издаване на акта. Административните актове по ЗАП и ЗАНН се издават по строго определен начин, определен е и реда за тяхното обжалване и изпълнение. Нарушаването на законовите изисквания за установеното производство води до недействителност на съответните актове. Между изискванията за редовно действие на административните актове и е съблюдаване на компетентността на административния орган. Тя се изразява в правоопределените предели на тяхното действие. Компетентността се проявява в две основни форми: в по-широк смисъл, в административна подведомственост, т.е. в отграничението на дейностите, които се осъществяват от административните органи и от други държавни органи. В по-тесен смисъл се касае за разпределение на правомощия вътре в административната система, в рамките на административната подведомственост. В този именно смисъл компетентността се подразделя: според материята (органи с обща компетентност, отраслова компетентност или такава по сфери на дейност); според пространството (централни и местни органи); според качеството и мястото на организационната система е налице лична компетентност (напр. на министър), компетентност, получена чрез заместване (напр. от зам. министър), чрез делегиране на други органи на определена компетентност. Делегирането става изрично, писмено, обикновено с подзаконов акт на органи на същото ведомство. Пределегирането е недопустимо. Налице са и други правила на компетентността. Например, по-горестоящият орган не може да се измести от по-нисшестоящия по издаване на административен акт, ако последният изрично е определен от закона да издава такъв акт. Възможно е законът да предвиди успоредна компетентност, както и съвместна компетентност. При първия вид един административен орган може да издава административен акт наред и независимо от друг такъв орган. При втория вид е налице" скачена" компетентност - един орган създава предпоставките за издаване на акта от друг орган. Например, президентът може да издаде административен акт за назначаване на лице от висшия команден състав на въоръжените сили, но не по своя инициатива, а по предложение на Министерския съвет. Такова предложение се изисква и за обявяване на мобилизация, за утвърждаване промени на границите на административнотериториалните единици и др.
За разлика от гражданскоправните актове, основанията за видовете недействителност на административните актове не са законово определени. Различията между нищожни и унищожаеми актове се определят от теорията и съдебната практика. Критерият е степента на незаконосъобразността на издаване на акта. А в някои случаи самият закон може да посочи формата на недействителността при определени правонарушения. По този начин се приема, че нищожността е налице при нарушаване на административната подведомственост (издаден акт от административен вместо съдебен или друг орган); при липса на орган, който може да издава административни актове; при нарушаване компетентността по материя, степен и място; при пряко нарушаване разпоредби на закона или разпореждане да се извърши явно престъпление; при неспазване на задължителна и основна форма на издавания акт. В другите случаи, вкл. при несъобразяване с целта на закона и при пропускане на отделни изисквания за производството по издаване на акта, е налице унищожаемост.
Процесуалното право също по теоретичен път и по силата на съдебната практика извежда основания за нищожност или други пороци на съдебните актове, а в някои случаи те са законово определени. Прието е, че е нищожен актът, издаден от незаконен състав на съда; извън пределите на неговата правораздавателна власт; когато не е подписан и не е съставен в писмена форма; когато волята на съда не е ясно изразена; когато по съдържание противоречи на основни принципи на установения у нас правен ред. Заедно с това ГПК установява, че нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши, а също когато при неговото извършване са нарушени посочени в текста норми (относно личното явяване на участващите лица, прочитане и подписване на акта, изпускане на отделни реквизити на нотариалния акт и др.) - чл.472 ГПК.