4. Отговорности за неправомерни действия

Правосъдието реализира отговорности при извършени неправомерни действия. Наказателната отговорност е за лица, извършили престъпления, Престъплението се формулира легално като "обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо" (чл.9 ал.1 на Наказателния кодекс). Отговорностите за неговото извършване се изразяват в системата от степенувани по тежест и разграничени по видове наказания: доживотен затвор; лишаване от свобода; поправителен труд без лишаване от свобода; конфискация на налично имущество; глоба; задължително заселване без лишаване от свобода; лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; лишаване от право на местоживеене на определено място; лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; лишаване от военно звание; обществено порицание.
Гражданскоправната отговорност се изразява в специфични санкции, напр. заплащане на неустойки при неизпълнение на облигационно задължение, както и на лихви при забавено изпълнение; също - в обезщетителни мерки, напр. заплащане на обезщетение за причинени вреди по чл.45 на Закона за задълженията и договорите); изпълнение за сметка на длъжника; поправяне на недостатъци при изпълнението и пр.
Административнонаказателната отговорност се осъществява за извършено административно нарушение. То има легално определение в Закона за административните нарушения и наказания, като "деяние(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред". Конкретните деяния се определят в специалните закони, които регламентират отделни страни на обществените отношения(закон за горите, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за защита на конкуренцията и др.). Те определят и конкретните наказания за тях. Но общо методологично и правно значение има в България Законът за административните нарушения и наказания. Той поставя рамките на отговорностите, като определя понятието за административно нарушение, условията и реда за осъществяване на отговорността, видовете наказания и границите за приложението им.
Административнонаказателната отговорност е дело на административните органи. Но органите на съдебната власт имат участие в нейното осъществяване. От една страна те могат да предизвикат реализация на такава отговорност, а от друга - чрез контрола за законност върху административнонаказателните актове те осигуряват осъществяване на отговорностите или защитават правата на неоснователно засегнатите лица.
По същия начин стои въпросът с дисциплинарната отговорност, която се осъществява при нарушения на трудовата дисциплина и при предпоставките, визирани в Кодекса на труда. Тези нарушения са: закъснение; преждевременно напускане на работа; неявяване на работа или неуплътняване на работното време; явяване на работа в състояние, което не позволява изпълнение на възложените задачи; неизпълнение на възложена работа и неспазване на техническите и технологичните правила; произвеждане на некачествена продукция; неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда; неизпълнение на законни разпореждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Налице е още една, бланкетна, норма - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове или определени предварително при възникване на трудовото правоотношение. За такива нарушения са определени дисциплинарни наказания: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение, което подлежи на съдебен контрол, заедно с конкретните основания за неговото налагане.