3. Видове съдебни производства

На съдилищата са подведомствени граждански, административни и наказателни дела. Случаите, които са включени в тяхната орбита, не могат да се разглеждат от други органи. Правната защита на материалните гражданскоправни субективни права се осигурява преди всичко с иск на засегнатите страни. Искът е предявено пред съда искане да се разреши граждански спор със сила на присъдено нещо, за да се защити материалното право, накърнено от спора. Искът се предявява в писмен вид, във формата на искова молба. Той слага началото на исковия процес и поражда процесуални правоотношения. Според вида на търсената защита искът е:
- установителен - с него се иска съдът да разреши един спор със сила на присъдено нещо с цел да се установи съществуването или отсъствието на спорното право. В зависимост от това искът е положителен или отрицателен. Положителен е искът напр. за установяване на трудово правоотношение, на право на наследяване, на собственост върху вещ и пр. С отрицателен иск се оспорва, например, бащинство, недължимост на присъдена сума и пр.
- осъдителен - с него се иска съдът да установи със сила на присъдено нещо, че съществува гражданско притежание срещу ответника и да допусне принудително удовлетворяване на това притежание чрез ос6ъждане(иск за издръжка, неизплатено трудово възнаграждение, за връщане взета в заем вещ и т.н.).
- конститутивен - иска се от съда да потвърди правото на ищеца да предизвика с едностранно волеизявление промяна в правната сфера на другия субект в правоотношението и да постанови съответната промяна. Такъв е искът за разваляне на двустранен договор поради неизпълнение на негови клаузи, за прекратяване на брак, на трудов договор и пр.
Съдебното производство се провежда съобразно правилата, регламентирани в Гражданския процесуален кодекс(ГПК) и в рамките на триинстанционното производство.
Административното правораздаване има за обект субективни права и интереси, проявени в административните правоотношения. Заедно с това се защитава и законността в държавното управление, която е накърнена. Правораздаването се осъществява от съдилищата и от особени юрисдикции в областта на администрацията. Неговият предмет е конкретен вид административноправен спор, който е представен на разрешаване, във формата на жалба срещу индивидуални административни актове по реда, предвиден в Закона за административното производство и срещу наказателни постановления за извършени административни нарушения - по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Специален закон може да предвиди спорове, които да се разглеждат и решават по друг ред. Възможно е един спор да се разгледа инцидентно, в хода на друг вид производство, когато има връзка с разрешаването на основния спор, с който е сизиран съдът. Инцидентно поставеният административен спор не се решава с акт, който има сила на присъдено нещо. Съдът само приема или не правното действие на оспорения административен акт и неговата преценка оказва влияние върху решаването на основния спор. С административното правораздаване се осъществява съдебен контрол за законност на актове и действия на органите на изпълнителната власт, който е въздигнат в конституционен принцип(чл120 на Конституцията).
Правосъдието по наказателните дела от общ характер се осъществява със задължителното участие на трите органа съдебната власт: следовател, прокурор, съдия и по ред предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. Към общите принципи на правосъдната дейност, регламентирани в Конституцията и Закона за съдебната власт, основният и върховен закон добавя процесуални принципи, които да гарантират основни права на гражданите в процеса. Характерно за тях е, че с малки изключения те имат непосредствено действие, годни са за пряко приложение и имат императивен характер.
Част от процесуалните норми са пряко свързани с личната свобода и неприкосновеността на личността. Всички действия,които засягат тези основни права на гражданите(задържане, оглед, обиск и пр.) могат да се извършват само от компетентни органи по ред и при условия, определени със закон. Тези органи могат да задържат гражданин при неотложни случаи, също посочени в закон. За такова действие те незабавно трябва да уведомяват органите на съдебната власт, които се произнасят по въпроса в 24-часов срок.
Вторият кръг норми се отнасят за защитата на задържаното лице. То има право на адвокатска защита от момента на задържането. Такава защита се осигурява и от момента на привличане на лицето като обвиняем, когато е свободен. Всеки има право да се среща насаме със своя защитник и тайната на техните съобщения(разговори, писма и пр.) е неприкосновена.
На трето място, налице са норми от изключително значение за добросъвестното и обективно разследване на престъпленията и провеждане на съдебния процес. Една от тях e, че никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен в извършване на престъпление. Признанието, по принцип, се приема като смекчаващо вината обстоятелство. Но липсата на признание не може да се счита като отекчаващо обстоятелство. Обвиненото в престъпление лице има право на свободна воля за самооценка на поведението си. Въпросът се регламентира и от друга гледна точка - самопризнанието в извършване на престъпление не е достатъчно за осъждане на лицето. То не е достатъчно и за да се предяви обвинение срещу него в хода на предварителното разследване на престъплението. Необходимо е да се съберат и други доказателства в подкрепа на самопризнанието, което може да не отразява обективната истина по различни мотиви.
В защита на честта и достойнството на гражданите е разпоредбата, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Това се отнася и за подсъдимия в съдебната фаза на наказателното производство. Само една присъда, преминала през преценката на съда, респ. на съдебните инстанции и достигнала до включването и в действие като окончателен съдебен акт, може да обяви, че едно лице е виновно в извършване на престъпление. Това правило предпазва уличените лица от предварително и прибързано обществено порицание, което по- късно може да се окаже несъстоятелно.