3. Международноправни актове на културата

Духовната култура е предмет на обемна международноправна регламентация. Един от най-старите актове е конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения от 9 септември 1921 г., ратифицирана от България през м. декември същата година, а по-късно са ратифицирани последващите й я промени през 1980 г. Съгласно конвенцията страните по нея образуват Съюз за закрила на правата на авторите върху техните литературни и художествени произведения., с органи – събрание, изпълнителен комитет, генерален директор и международно бюро. С тази конввенция се създават и конкретни норми относно закрила на посочените произведения:
- преводи, преработки, музикални ангажименти и други изменения на произведенията се закрилят като оригинални произведения, без да накърняват авторското право върху първоначалните оригинални произведения. Същото се отнася и за сборници, като енциклопедии и антологии.
- закрилят се като художествени произведения приложното изкуство и промишлените образци, ако не подлежат на друга, специална закрила.
- закрилата не се прилага към ежедневни новини и факти на обикновена пресинформация.
- предвижда се взаимна закрила на авторите в страните от Съюза.
- регламентират се права на авторите: да превеждат и разрешават преводи на оригиналните си произведения; да разрешават излъчване по безжичен път на произведенията си и тяхното преизлъчване, публично четене на произведенията, преработки, аранжименти и други изменения вкл. кинематографични преработки и възпроизвеждане на тези произведения. Самото кинематографично произведение се закриля като оригинално произведение. Право на авторите на драматични и музикални произведения е да разрешават тяхното публично представяне или изпълнение.
- разрешава се цитиране на произведение, което е било публично достояние, със задължението да се посочва източника и името на автора. Разрешава се и използването на произведения като илюстрации в издателства, предавания, записи, които имат учебен характер. Могат да се възпроизвеждат и статии и други произведения, които вече са излъчени, но с ясно обозначаване на източника и ако това не е изрично забранено от автора.
- декларира се правото на авторите да възбуждат наказателно преследване срещу нарушителите. Заедно с това се установява поне 50-годишен срок на закрила на авторските права след неговата смърт. Наред с имуществените права и даже след прехвърляне на тези права авторът има право на авторство и може да се противопоставя на всяко изопачаване и други изменения на произведението му, както и на други посегателства, които увреждат честта или репутацията му.

Налице е конвенция за учредяване на световна организация за интелектуална собственост от 14 юли 1967 г., която е в сила за България от 19 май 1970 г. Тя формулира понятието “интелектуална собственост” – съвкупност от права, отнасящи се до литературни, художествени и научни произведения; изпълнения на артисти – изпълнители; звукозаписи и радиотелевизионни предавания; изобретения във всички области на човешката дейност, научни открития, промишлени образци, търговски марки, марки за услуги, търговски наименования и обозначения; закрила срещу нелоялна конкуренция и др. Обобщено, това са всички права, които произтичат от интелектуална дейност в промишлеността, научната, литературната и художествената област. Съгласно конвенцията член на създаваната организация може да бъде всяка държава, която членува в създадените дотогава съюзи за закрила на индустриалната собственост /парижки съюз/ и на литературните и художествени произведения /бернски съюз/. Предвиждат се и органи на тази организация: общо събрание, конференция, координационен комитет, международно бюро.

Универсалната конвенция за авторско право от 6 септември 1952 г., в сила за България от 7 юни 1975 г., задължава държавите да осъществят ефективна и подходяща закрила на авторските права върху литературните, научни и художествени произведения и да осъществят взаимна закрила на произведенията на гражданите на други държави до 25 години след смъртта на автора. Конвенцията предвижда създаване на междуправителствен комитет за контрол на изпълнението й.

Международната конвенция за закрила на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, в сила за България от 31 август 1995 година, регламентира правата на посочените обекти на закрила. Тя задължава държавите, приели конвенцията, да съобразят националния режим със закрилата, осигурена от нея и с предвидените в нея ограничения. Съгласно конвенцията продуцентите на звукозаписи имат право да разрешават или забраняват прякото или непряко възпроизвеждане на техните звукозаписи. Излъчващите организации също имат правото да разрешават или забраняват преизлъчването на техните предавания, записа на техните произведения, възпроизвеждането на осъществени без тяхното съгласие записи на произведенията им, публичното съобщаване на техни телевизионни предавания, ако това се извършва на публично място срещу заплащане на входна такса. Срокът на предвидената закрила е поне двадесет години. Предоставено е на преценката на държавите да нормират изключения от закрилата спрямо частното използване на произведенията; използването им за отразяване на текущи събития, за образователни и научно-изследователски цели; временни записи от излъчващите организации за целите на собствените им предавания. Независимо от тези възможни ограничения, държавите могат да регламентират в националното си законодателство същите видове ограничения на закрилата на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, каквито са предвидили при закрилата на авторските права върху литературни и художествени произведения. Но принудителни лицензии могат да се предвиждат само ако и доколкото са съвместими с конвенцията.

Закрилата, предвидена за артистите – изпълнители от конвенцията, включва възможността за предотвратяване на излъчване и публично съобщаване на тяхно изпълнение без съгласието им, освен ако изпълнението вече е било излъчено или е направено от запис; записване на тяхно незаписано изпълнение без съгласието им; възпроизвеждане на запис на тяхно изпълнение, без съгласието им и други особени хипотези, които охраняват техни права. Всяка държава може чрез своето национално законодателство да разшири закрилата, осигурена от конвенцията, и по отношение на артисти, които не изпълняват литературни или художествени произведения.

Конвенцията за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено възпроизвеждане на техните звукозаписи, в сила за България от 6 септември 1995 г., е резултат на загрижеността от широко разпространеното неразрешено възпроизвеждане на звукозаписи, с което се увреждат интересите на автори, изпълнители и продуценти на звукозаписи. Конвенцията предвижда всяка държава да закриля продуцентите на звукозаписи, които са граждани на друга договаряща държава, срещу производството на копия без тяхно съгласие, както и срещу вноса на такива копия,ако това е предназначено за разпространение сред публика. Държавите се задължават да определят средствата за прилагане на конвенцията, в които да включат една или повече от следните мерки: закрила чрез предоставяне на авторско или друго специфично право; закрила чрез закон относно нелоялната конкуренция; закрила чрез наказателни санкции. На държавите се предоставя правото да определи продължителността на срока на закрила, но не по-малко от двадесет години.

Конвенцията дава право на държавите да предвидят в своите национални законодателства норми, съгласно които при закрилата на продуцентите на звукозаписи се допускат същите видове ограничения, каквито са предвидени при закрилата на авторите на литературни и художествени произведения. Но принудителни лицензии са допустими само ако са изпълнени някои условия: възпроизвеждането да се извършва единствено за образователни или научно-изследователски цели; лицензията да се отнася за възпроизвеждане само на територията на държавата, която е предоставила лиценза и не включва износа на копия; възпроизвеждането да бъде съпроводено със заплащане на справедливо възнаграждение.

Конвенцията предоставя на Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост координационните и други функции по изпълнението й. Тя събира и публикува информация относно закрилата на звукозаписите; информира договарящите държави по този въпрос; предоставя услуги за улеснение осъществяването на закрилата; осъществява сътрудничество с организацията на ООН за образование, наука и култура и с международната организация на труда.

С конвенцията за международния обмен на издания, приета от генералната конференция на Юнеско на десетата й сесия в Париж на 3 декември 1958 г., в сила за България от м. януари 1963 г., договарящите държави се задължават да поощряват и улесняват обмена на издания между правителствените органи и между неправителствените просветни, научно-технически или културни учреждения, които нямат търговски характер. Предмет на обмен са издания с просветен, правен, научен и технически, културен и осведомителен характер; издания, предвидени в конвенцията за обмен на официални издания в правителствени документи между държавите от 3 декември 1958 г., приета от Генералната конференция на ООН за образование, наука и култура. Обменът може да се осъществява непосредствено между съответните органи и учреждения на държавите или чрез национални служби на обмен, или чрез центрове за обмен, които да се ползват с най-привилегировани тарифи и транспортни условия. На организацията на ООН за образование, наука и култура се предоставя да обнародва информациите на държавите по изпълнение на конвенцията, както и да публикува проучвания по нейното приложение. Тази организация е определена да оказва техническо и организационно съдействие по реализацията на конвенцията, вкл. за създаване на национални служби по книгообмен и за организиране на тяхната работа.

На 19 декември 1954 г. в Париж е приета Европейска културна конвенция, в сила за България от м. октомври 1991 г. Тя се основава на стремежа за провеждане на съвместни действия на държавите за опазване на европейската култура и насърчаване на развитието й, поощряване на гражданите им да изучават езиците, историята и цивилизацията на другите договарящи страни, както и на общата за всички тях цивилизация. Съгласно конвенцията всяка държава трябва да взема необходимите мерки за запазване и насърчаване развитието на нейния национален принос в общото културно наследство на Европа. С тази норма се утвърждава идеята за развиване на националната култура като съставна част от европейската култура и като условие за нейното обогатяване. Втората идейна насоченост на конвенцията е изучаването на културата на другите договарящи държави. На следващо място е поставена задачата за популяризиране на културата на всяка страна в другите договарящи държави, с тяхното задължение да създават благоприятни условия за това. Накрая, предвидени са съгласувани действия за развитие на културни дейности, представляващи общоевропейски интерес. Наред с посочените основни насочености на конвенцията, тя задължава държавите да улесняват движението и обмена на лица, както и на предмети с културни стойности, както и да опазват предметите, които имат културна стойност с европейско значение и се намират под техен контрол, а също да улесняват достъпа до тях.

Конвенцията съдържа организационни механизми за нейното приложение. Това са заседанията на Комитета на експертите по културата на Съвета на Европа, които разглеждат предложения по прилагане на конвенцията и тълкуват нейни норми; препоръки на тези заседания до Комитета на министрите на Съвета на Европа; генералният секретар на Съвета на Европа, който оказва административна помощ при организиране на срещи в изпълнение на целите на конвенцията, извън заседанията на комитета на експертите по културата на Съвета на Европа.

В съзвучие с Европейската културна конвенция и на нейна основа, на 6 май 1969 година в Лондон е приета Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство, в сила за България от м. май 1991 г. Тя е вдъхновена от разбирането, че археологическото наследство е от първостепенно значение за познаването на историята на цивилизацията и, че е необходима обща грижа на европейските държави за опазване на това европейско наследство, което е сериозно застрашено от унищожение. Приема се, че първа мярка за опазване на наследството е прилагането на неоспорими научни методи при археологическата научноизследователска работа или открития, за да се запази тяхната цялостна историческа значимост и да стане невъзможна непоправимата загуба на научна информация, възможна при незаконни разкопки. Европейската конвенция дава легално определение на археологическите предмети. Това са “всички исторически останки и предмети или каквито и да било други следи от човешко съществуване, които свидетелстват за епохи и цивилизации, за които главен или един от главните източници на научна информация са разкопките или откритията”.

Конвенцията създава задължения на държавите в няколко насоки:
- да определят границите и опазват местата и районите от археологически интерес; да създадат зони – резервати за съхранение на материални доказателства, които ще бъдат изкопани от следващи поколения археолози;
- да забранят и ограничат незаконните разкопки; да предприемат мерки за извършване на разкопки със специално разрешение и само от квалифицирани лица; да осигурят контрол и съхранение на получените резултати;
- да предприемат мерки за най-бързо и пълно разпространение на информацията в научни публикации, посветени на археологическите разкопки и открития;
- да въведат национален опис и изготвят научен каталог на притежаваните от отделните държави и по възможност и на частно притежаваните археологически предмети;
- да улесняват движението на археологически предмети за научни, културни и образователни цели;
- да избегнат придобиването от музеите и други подобни институции под контрола на държавата, както и тези, които са извън този контрол, на археологически предмети, които произхождат от незаконни разкопки.

Всяка договарящи страна уведомява Генералния секретар на Съвета на Европа за мерките по прилагане на конвенцията. Генералният секретар уведомява договарящите страни, които са и членки на Съвета на Европа, както и другите държави, присъединили се към конвенцията за всеки акт, приет или депозиран по приложение на конвенцията.

През 1989 г., страните-членки на Съвета на Европа и страните-участници в Европейската културна конвенция, приеха Европейска конвенция за трансгранична телевизия, в сила за България от 1993 г. Конвенцията се въвежда от един обширен преамбюл, който обхваща привързаността на държавите към следните основни идеи; достойнството и равнопоставеността на всяко човешко същество; свободата на словото и информацията; свободния обмен на информация и идеи и независимостта на радиоемисиите; свободното формиране на общественото мнение и условията на гарантиране плурализма и равните възможности за всички демократични групи и политически партии; представяне на увеличаващите се възможности за избор на програми и увеличаващото се европейско наследство чрез развитието на аудиовизуални творби; осъзнаване на необходимостта от съгласуване на една рамка на общи правила.

Предмет на конвенцията е разпространението на програми. Целта е да се подпомогнат страните в трансграничното транслиране и ретранслиране на телевизионни програми и програмни услуги. Полето за приложение на конвенцията е всяка програма, която се предава или ретранслира чрез съществуващите технически средства според юрисдикцията на страната, чрез кабел, земен транслатор или сателит, която може да се приема от една или няколко страни. Конвенцията вменява в задължение на държавите да гарантират свободата на приемане и ретранслиране от тяхна територия на програми, които не противоречат на нейните разпоредби. Поставени са изисквания към програмирането. Програмите трябва да зачитат човешкото достойнство и основните човешки права. Те не трябва да съдържат порнография и да проповядват насилие или расова омраза. Необходимо е да се осигури правото на възражение и правото на достъп до важни събития. Всяка държава-разпространител на програми трябва да осигури програмно време за разпространение на европейски продукти извън времето за новини, състезания, реклами и телетекст услуги. Специални правила са създадени относно рекламите. Те трябва да бъдат честни, почтени, да не са подвеждащи и да не намаляват интереса на консуматорите. Рекламите, които са адресирани към деца, трябва да предотвратяват всичко, което би увредило техните интереси и да бъдат съобразени с техните възприятия. Те трябва да се отграничават ясно. Не се допускат реклами, които въздействат върху подсъзнанието, както и скрити реклами. В рекламите не могат да участват лица, които редовно водят новини или програми за текущите събития. Рекламите трябва да бъдат излъчвани между предаванията. Те не могат да прекъсват емисия на религиозни служби. Новини, програми за текущи събития, документални филми, детски предавания, религиозни предавания, не могат да бъдат прекъсвани, ако са с продължителност по-малка от тридесет минути. Забранено е рекламирането на тютюневи изделия. За рекламирането на алкохол и алкохолни напитки са предвидени ограничаващи норми. Те не трябва: да бъдат адресирани към малолетни; да бъдат свързани с консумирането на алкохол; да внушават, че алкохолът има терапевтични качества; да насърчават консумацията на алкохол и да показват в негативна страна въздържанието и умереността в консумирането му; да поставят неверно ударение върху алкохолното съдържание на напитките. Рекламите, които са насочени към аудиторията на отделна страна не трябва да нарушават нормите за телевизионна реклама на тази страна, освен при някои условия, посочени в конвенцията.

Конвенцията съдържа и правила за спонсорство. Спонсорираните програми или серия от тях трябва ясно да бъдат обозначени в края или началото им. Спонсорът не може да оказва натиск върху съдържанието или програмирането на спонсорираната емисия. Спонсорираните програми не трябва да насърчават продажбата, покупката или даването под наем стоки или услуги, забранени за реклама. Не е позволено спонсориране на новини и предавания за текущи събития.

За прилагане на конвенцията се създава постоянен съвет, подчинен на Генералния секретар на Съвета на Европа, който изпълнява организационни, тълкувателни, инициативни и препоръчителни функции. След всяка сесия на постоянния съвет, той представя доклад на страните-участници и на Съвета на министрите на Европа за дискусиите и взетите решения.

От гореизложените фактически данни за съдържанието на международноправните актове за културата, поднесени с познавателна цел, може да се дойде до заключението, че тази сфера на отношенията е обхваната в относителна пълнота. В най-широк обхват са разгледани проблемите на интелектуалната собственост и авторското право, както и сродните му права. Мащабна по широта на идеи, макар и кратка по текстове, е европейската културна конвенция. С разумна достатъчност е определено съдържанието на конвенцията, която регламентира отношенията на транснационалните телевизионни програми. Налице са и други, вкл. нови полета на изяви на културата, които заслужават международноправна регламентация, особено в рамките на Европейския съюз. Характерно за международните актове е, че те не само установяват международноправни норми в обхващащите материи, но и създават механизми за тяхното приложение в договарящите държави, вкл. и за международен контрол за тяхното съблюдаване. Тези правни механизми, заедно с моралния престиж на международноправното законодателство и с принципите на международните отношения, създават един правно-етичен комплекс, който е гаранция за развитието на културата в отделните държави и в рамките на отделните региони в света, като части от световните културни връзки на народите и техните държави.